Травми на Първа чакра

Пример 1: Л. била родена две години след смъртта на нейната сестра, починала като бебе. Родителите на Л. я обичали до безумие и непрекъснато следяли за всяка нейна нужда. Тези грижи обаче подхранвали страха на родителите й, че тя също може да умре неочаквано. Л. попивала несъзнателно този страх и често имала проблеми със здравето и изпитвала несигурност през живота си.

Пример 2: Х. имала основно чувство на страх и несигурност, което изглежда не било свързано с никаква травма или малтретиране. То се проявявало като прекомерна привързаност към сигурността и запасяване с притежания. Родителите й дошли в америка през Втората световна война по принуда и с цената на голям риск. Майка й била травматизирана от преживяното, макар че за това в семейството рядко се споменавало. Х. помнела как майка й нощем се събуждала от кошмари и идвала при нея, за да се успокои. Майка й била фанатичка на тема да заключва вратите, да запазва провизии за случаи на нужда и живеела с чувство на страх за бъдещето на Х. По невнимание тя е предала своя страх на дъщеря си.

Ние можем да наследим от родителите си резултатите на първата чакра, без да е имало никакво непосредствено малтретиране върху нас. Родители с травма от война, бедност, расово преследване, оцелели от холокост, родители, които са изгубили предишното си дете или са преживели някакви други нерешени въпроси на оцеляването (включително способността да бъдат пълноценни в телата си), могат несъзнателно да предадат своите страхове на децата си. Това по-вероятно ще се отрази в нагласи и схващания относно опасността на света, отколкото във физически проявления. Но все пак то може да зарази основата на съществуването с неопределим слой от страх и недоверие, който евентуално става част от телесния опит.