Вилхелм Райх

Ранни години (1897 – 1918г.)

Вилхелм Райх е роден на 24 март 1897г. в Галиция, най-източната част на Австро-Унгарската империя. Израснал е в Буковина в голяма ферма, собственост на баща му. Родният му език е немски и до 1938г. той е австрийски гражданин.

Когато е бил на възраст между 8 и 12 години Райх е имал собствена колекция и лаборатория за отглеждане на пеперуди, насекоми и растения, под ръководството на нает частен учител. Естествените човешки функции, включително и сексуалната функция са били познати за него още от ранна детска възраст и това може би определя по-късните му наклонности, като био-психиатър към биологичната основа на емоционалният живот на човека и биофизичните му открития в областта на медицината, биологията и образованието.

Когато е бил на 13 години Райх се обучавал вкъщи от частни преподаватели. Тогава се случва трагедия в живота му. Майка му се самоубива през 1910г. след като баща му разбира, че тя има любовна афера с един от преподавателите му. Баща му умира 4 години по-късно от туберкулоза. Едва 17 годишен Райх трябва сам да се справя със семейната ферма, без да прекъсва образованието си в гимназията.

През същата година избухва Първата световна война. Скоро руските войници нахлуват в Буковина. Австро –Унгарската империя се разпада и Буковина става част от Румъния. Сам и бездомен след 4 години на война Райх се записва в медицинското училище към университета на Виена.

Райх, Фройд и либидото (1918 – 1934г.)

„Сексуалната енергия ръководи структурата на човешките чувства и мислене.”

Като ветеран от войната на Райх е разрешено да завърши шестгодишно обучение в рамките на 4 години. Той изучава 18 медицински дисциплини и завършва с отличие всички тях. През юли 1922г Райх се дипломира.

В последната година от медицинското си обучение, Райх извършва следдипломна работа, свързана с вътрешни болести в университетските клиники. Той продължава своето следдипломно образование по невропсихиатрия за две години (1922 – 1924г.) в неврологичната и психиатрична университетска клиника на проф. Вагнер Яурег (носител на нобелова награда за медицина през 1927г.) Допълнителната му следдипломна квалификация включва работа с хипноза в университетската клиника и специални лекции и курсове по биология в университета във Виена.

Докато все още е в медицинското училище Райх става член на психоаналитичната асоциация през октомври 1920г. Като студент осъзнатото от него значение на сексуалността го насочва към работата на Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата. Психоанализата е нова дисциплина, която се е появила от прозренията на Фройд, свързани с причините за психичните заболявания. Райх скоро се превръща в един от най-активните млади членове на вътрешният кръг на Фройд и е считан за един от най-обещаващите ученици на Фройд.

Райх започва своята частна психоаналитична и психиатрична практика през 1922г. Той е първият клиничен асистент  в психоаналитичната поликлиника на Фройд във Виена. През 1928г. Райх е повишен и става заместник директор на поликлиниката и директор на семинара за психоаналитична терапия в същата институция. Като член на факултета по психоанализа  на университета във виена (1924 – 1930г.) той чете лекции по клинични дисциплини и био-психиатрична теория. Провежда и изследвания за социалните причинно следствени връзки на неврозата и създава центрове за консултации в различни квартали на Виена. Центрове, които той ръководи в периода 1928 – 1930г. Работата и изследванията на Райх в крайна сметка води до неговия конфликт с Фройд.

Фройд е открил, че неврозите са причинени от конфликта между естествените сексуални инстинкти и социалният отказ и разочарование от тези инстинкти. Фройд изразява и хипотезата за съществуването на биологична сексуална енергия в тялото. Той я нарича „либидо” и го описва, като нещо което е в състояние да се увеличава и намаля, премества и освобождава и което се простира над паметта, като идея, както електрически заряд по повърхността на тялото.

С годините обаче Фройд и неговите последователи, започнали да изпитват съмнения относно голяма част от тази концепция, като започнали да свързват либидото с психологическа енергия или идея. През 1925г. Фройд заключил, че теорията за либидото в момента се намира само в сферата на спекулациите.

Чрез работата си обаче Райх се убеждава в друго. Той се посвещава на въпросите свързани с техниката в опит да преодолее ограниченията на психоанализата, при лечение на неврози. По този начин той забелязал, че сексуалната енергия е повече от просто една идея и че сексуалното удовлетворение в действителност облекчава невротичните симптоми. Той открил, че функцията на оргазма е да поддържа в равновесие енергията, чрез изхвърляне на излишната биологична енергия, която се натрупва в организма. Ако освобождаването на тази енергия е нарушено, тя подхранва невротичните разтройства. Райх също открил, че при психическите смущения биологичната енергия се свързва не само със симптомите, но и което е по-важно, но и с индивидуалното характерологично и мускулна нееластичност. Това той нарича „броня”.

Теорията на Райх за оргазмите го отличава от колегите му, защото той посочва, че либидото е истинската физическа енергия, която евентуално би могла да бъде измерена качествено. Клиничната работа на Райх е довела до развиване на нови терапевтични техники, които елиминират характера на пациента и неговата мускулна „броня” и позволяват освобождаването на тази био енергия. Това той нарича "orgastic potency" или капацитета за общо освобождаване на сексуалната възбуда при полови сношения.

Райх стига до заключението, че освобождаването на био енергията не е решение на проблема с неврозите, а негова превенция. Райх споделя: „Трябва да промените изцяло начина си на мислене, така че да не мислите от гледна точка на държавата и културата, а от гледна точка на това от което хората се нуждаят и страдат.”

Фройд от друга страна твърди, че културата има предимство, че сексуалните инстинкти трябва да бъдат адаптирани към съществуващата социална структура. Тези противоречиви позиции водят до раздялата между Райх и Фройд.

Райх посветил голяма част от времето и парите си, за да обучи хора от работническата класа колко съществена е ролята на сексуалността в живота им. За да достигне до по-голям брой хора той се включва в структурите на социалистическите и комунистическите партии във Виена, а по-късно и в Берлин. Той насърчава сексуалното образование, контрола на раждаемостта и правата при развод. През първата година в Берлин Райх успява да събере 50 000 човека към своята организация.

Райх е бил много прям, относно нестабилната политическа обстановка в Германия. За разлика от повечето членове на Берлинската психоаналитична асоциация той открито се противопоставя на нарастващата популярност на нацистката партия. За тази си открита позиция той плаща висока цена. През 1933г. когато Хитлер идва на власт, той е принуден да напусне Германия, а през 1934г. е изключен от Международната психоаланилитична асоциация. Райх нарича тези събития „катастрофи, които застрашиха моето лично, социално и професионално съществуване.”