Зоар

Зоар, от староеврейски: „Книга на сиянието" ; основното произведение на Кабалата, което е възникнало през периода 1275-1293. Много вероятно е негов автор да е кабалистът Моисей Бен Шемтов де Леон (1250-1305). Зоар, който е написан на арамейски език, обхваща 2400 гъсто изписани страници. Има формата на мидраш: речи, монолози и диалози към петте книги Моисей, към Песента на песните и книгата Рут (Библия). Анализът на изворите показва, че Моисей де Леон е използвал съчинения, които са били написани най-късно в 1274. Но той не дава просто едно обобщение на кабалистически учения до това време, а на много места изразява симпатията си към едно направление на испанската Кабала, което се нарича „гностиците". Става дума за едно контра-направление на неоплатонизма, което отново извежда на преден план гностичните елементи. Аналогично на схемата на сефиротите кабалистически гностици развиват една йерархия на злото (несвещени сефироти).