Балансиране на Втора чакра

Когато един организъм е застрашен, потокът енергия в тялото му се увеличава в подготовката за битка или бягство. Ако не са възможни нито бягство, нито битка (както е когато едно дете бива бито от баща си), тогава трябва да потъпчем тези импулси дори ако тялото е енергизирано. Повтарящата се травма. с която можем да се справим, ни насилва да живеем в това енергично противоречие на активация и потискане. Това поражда един вид замръзнала напрегнатост, известна като тонична неподвижност или отговор със замръзване. Способността да се правиш на умрял, за да измамиш хищниците или да намалиш въздействието на травмата, е естествена биологична реакция в цялото животинско царство. Замръзването ни дава възможност частично да се откъснем от тялото и да се разграничим от болезнените усещания, които е вероятно да се появят. Ако не можем да предотвратим травмата, разграничението е ценна зашита. То ни предпазва от това да бъдем разбити чрез притъпяване на съзнанието ни в непосредствения опит.

Соматичният терапевт Питър Левин е изучил начина, по който повтарящи се травми и малтретиране създават хроничен отговор със замръзване в тялото. Когато бъде активирана една травма, човекът леко се клати, сякаш му е студено. Действително ние сме твърдо замръзнали, замръзнали в движенията си, свити и отдръпнати в себе си, и използваме голямо количество енергия в този процес. В животинското царство този отговор със замръзване не е предназначено да бъде постоянен. Когато травмата премине, животното може да се друса и движи несигурно, разтоварвайки замръзналата енергия и евентуално връщайки се в своето естествено състояние.

Ако травмата се повтаря или е постоянна, или ако не съществува удобно или сигурно пространство, в което да се разтоварим, тогава не можем да освободим тази замръзнала енергия. Определена част от нашето същество остава затворена в травмата и свободното изразяване на енергията бива възпрепятствано. Описанието на Питър Левин е много нагледно:

Когато сме неспособни да отговорим резултатно на опасността, нервната ни система преживява опасността като растящо събитие, което тогава замръзва в нашата психика. Когато нервната система е разбита, до мускулите идват противоречиви послания и те не могат да действат в синхрон. Движенията загубват гъвкавостта си. Стават отсечени, ригидни и некоординирани, което само усилва тревожността, предизвикана от събитието. Когато опитът е достатъчно интензивен, организмът рухва. Тялото/умът усеща това като тревожност, безпомощност, заплаха и депресия.

Ако замръзването поражда неподвижност, то разтапянето включва освобождаване на естественото движение на тялото. Точно както възстановяването на кръвообращението след измръзване може да породи силна болка и трябва да се извърши бавно, по същия начин стоят и нещата с освобождаването от травматичните последствия от неподвижността. Колкото по-широк е блокажът, толкова по-голяма е травмата и толкова повече енергия е натрупана в нея. Освобождението трябва да се извърши бавно и много внимателно.

За да избегнем разрушаването на нервната система, е важно  първо да издигнем някакъв вид котва или основа, където може да се отиде, когато процесът загрубее. Това може да бъде сигурен и близък спомен, поза на тялото, която чувстваме удобна, или връзка с вътрешен източник на сила, бил той действителен или въображаем. Когато бентът в потока бъде отстранен, може да възникне такъв наплив от енергия, че да се нуждаем от голяма скала, с която да се предпазим да не бъдем отнесени от прекалено бързия порой. Закотвянето на енергията, която е била освободена, я заземява в солидността на първата чакра. Това се извършва чрез превръщането на емоцията в усещане и импулс.

„Когато изпитвате тази ярост, какви са усещанията в тялото ви?" „Какво искат да направят ръцете ви с тази енергия?" Закотвена в усещането на тялото, енергията може да се издигне нагоре към съзнанието, за да открие значението. „Прилича ли тази ярост на яростта, отправяна към вас от вашия баща, когато бяхте дете?" „Можете ли да видите този срам по-скоро като резултат от занемаряването ви, отколкото като ваше ниво на постижение?"

Важно е също така да действаме внимателно, като реинтегрираме частите от опита една по една. Левин нарича тази бавна интеграция титрация - при титрирането постепенно се смесват химически вещества в количества, твърде малки, за да експлодират. По този начин целият обем се събира, без да възникват злополуки. В травматичните ситуации нервната система трябва постепенно да стабилизира своята реакция спрямо събитието. Малките части, с които нервната система може да работи, без да се разруши, могат евентуално да доведат до пълно излекуване.