Четвърта чакра (Анахата)

Когато нападне Танатос, изпитваме тъга. Бидейки демонът, обитаващ сърцето, тъгата седи върху чакрата като камък. Когато сърцето ни е обременено с тъга, е трудно да се отвори, трудно е дори да дишаме. Когато отричаме тъгата, ставаме притъпени в своите чувства и своята живост. Ставаме твърди и студени, ригидни и дистанцирани. Може да се чувстваме мъртви отвътре. Когато обаче признаваме и изразяваме тъгата, намираме витален ключ за отваряне на сърцето. Проливаме сълзи, изразяваме истината и сърцето се облекчава. Дишането става по-дълбоко. Възниква чувство за просторност, допускащо повече пространство вътре за нашия дух. Надеждата се възражда. Приемането на условията на нашата тъга ни довежда до състрадание към другите.

Когато се влюбим, снемаме своите защити. Отваряме се за другия и за света. Разширяваме се и растем. Когато сме наранени в любовните дела, ние сме наранени в своите най- уязвими аспекти, аспектите на доверието. Ранена е най-чистата форма на Аза. Вече не ни изглежда сигурно да бъдем автентични. Нашата система - наранена в самото й ядро - се затваря и загубваме не само своя любим, но и себе си. Това е най-дълбоката загуба.

Тъгата, която възниква в края на една връзка, може лесно да се разбере. Тя ни връща към нашето първоначално изоставяне и ни кара да се чувстваме безсилни. Ако бъде призната и изразена, тя евентуално преминава, но понякога носим тъга от ситуации, които не са така ясни, като например в случая на Сюзан.

Сюзан е имала майка, която много я обичала. Тя била единствено дете и майка й имала малко други занимания освен това да бъде майка на Сюзан. Сюзан се чувствала като особена личност и никога не била сама. Не й липсвало нищо, що се отнася до внимание, дрехи или играчки. Но на Сюзан не й било позволявано да бъде независима. Майка й коварно я заплашвала, когато играела в домовете на приятели и по-късно когато започнала да излиза на срещи. Определението на Сюзан за любовта се оформило от нейната майка. Когато по-късно в живота създавала връзки, тя била задушаваща и властна, каквато била майка й. Когато партньорът й не и отдавал внимание, равно по количество на нейното, се чувствала необичана. Макар че бихме могли да предположим, че Сюзан би пораснала сигурна и уверена, в действителност тя се страхува, че не е достатъчно способна, и е станала съзависима. Никога не бе могла да замести действителните потребности на майка си от автентичен живот и затова винаги се чувства неадекватна.

Сюзан мисли, че е имала щастливо детство. Но гръдният й кош е свит и често се чувства депресирана. Когато се научи да диша по-дълбоко, тя влезе в досег с огромен резервоар от тъга. Първоначално не разбира защо го има, но тъй като процесът й на тъгуване продължава, чрез по-дълбокото си Аз тя разбира, че тъгата, която е носи, е израз на скръб по загубата на нейната автентичност.

Ако вземем предвид, че любовта наистина може да е най-важният елемент от благосъстоянието и духовния растеж, тогава всяка повреда в нашата способност да намерим любов е дълбока рана. Когато по-нататък вземем предвид, че тази повреда оказва влияние на начина, по който се отнасяме един към друг в социалната сфера, разбираме, че имаме не само личен проблем, а и сериозна колективна ситуация. Където тъгата е раната, там състраданието е лечителят.