Четвърта чакра (Анахата)

Ако всеки беше съвършен, нямаше да има необходимост от любов. Предаността е дело на себеотрицателна любов и съзнателно отдаване на една по-голяма сила отвъд нас. В множеството клонове на йога тя е пътят на Бхакти Йога, която се практикува чрез предано служене на божество или учител, чрез което човек изпитва трансцендентната радост от сливането с божественото. Преданост се проявява и спрямо обичаните в едно семейство или спрямо политически въпрос или проект. С предаността позволяваме на енергията в Аза да потече отвъд Аза. Това трансцендира нашите ограничения. Когато станем родители, изпитваме себеотрицателна преданост към новороденото дете, тъй като трансцендираме границите на онова, което сме мислели, че е възможно, в понятията на любовта и даването.

Предаността е духовно дело на лишена от егоизъм отдаденост. Когато Азът върже духа прекалено стегнато, тогава предаността разширява връзката, като ни издига отвъд нас. Получаваме силния урок, че Азът оцелява дори без постоянно внимание.

Предаността може също така да ни въздържа от съзнателна връзка с Аза, особено ако още не сме достигнали базирания на егото етап на рефлективното съзнание. Може да открием, че е по-лесно да бъдем управлявани от волята на други, отколкото да работим върху лабиринта на собствените си вътрешни копнежи. В този случай предаността изчерпва его-центрираната трета чакра заради целта прекомерно изливане в четвъртата. Ако обектът на нашата почит ни напусне, отпадне или ни отхвърли, ние сме опустошени. За да се излекуваме, тогава трябва отговорно да възстановим връзката си с Аза вътре в нас, виждайки, че по своето право той е аспект от божествеността и много се нуждае от любов и разбиране. Когато сме балансирани, нашият труд на преданост става дори по-дълбок.