Дейности допринасящи за лошите мисли

Всяко нещо, с което прекалявате или с което си угаждате, допринася за появата на лоши мисли. Те пък засилват комплекса ви за малоценност. Изразът „Не съм годен да контролирам живота си" е твърдение, свързано с тялото ни.

Не е нужно да ви обясняваме какво представляват нещата, с които се злоупотребява. Вие сами разбирате. За тях сте си казвали: „Знам, това е лош навик, но..." и „Как искам да не правя това, но..." или „Знам, че това не е добре за мен, но..."

Време е да сложите край на вашите „но".

Ние ще изброим някои от по-разпространените лоши навици. Вашите може да не са сред тях, но вие ще разберете какво искаме да кажем. По-точно? Сложете край на това. Скъсайте с тях. За вас те може да са убийствени. Това е неприятната страна от скъсването с прекалености, лоши навици и угаждане.

Но в какво се състои добрата? Вие сте господар на себе си и контролирате живота си. Вие имате властта, правото и задължението да вършите само тези неща, които знаете, че ви извисяват, че удължават живота ви, че ви ободряват и развеселяват. Вие сте по-силни от всичко, което застава на пътя ви при постигането на тази цел.

Пушенето. Всеки пушач знае многобройните опасности за здравето, които произтичат от пушенето. Следователно, ако човек продължава да пуши, той непрекъснато утвърждава възможността да се развие болест. Всеки път, когато пушачите палят цигара, те все едно си казват: „Аз не заслужавам да съм здрав. Не съм способен да контролирам ръцете си, а още по-малко — себе си." Пушачите приемат чрез самото запалване на цигарата, че тютюнът има по-силно влияние върху живота им, отколкото те самите. А това може да нанесе повече вреди отколкото са физиологическите последствия от дима. Да се откажете от пушенето, е лесно. Просто никога повече не слагате в устата си запалена цигара. Точка. Но достигането до този момент е трудно.

Преяждането. Можете да го наречете „преяждане" или „недостатъчно изразходване на енергия", или комбинация от двете. Резултатът, когато човек подава повече енергия на тялото си, отколкото може да изразходва, е свръхтегло. Рисковете за здравето, свързани със свръхтеглото, са добре известни. Да се носи непрекъснато допълнителен багаж, създава напрежение на всеки мускул и орган от тялото. Като изключим някои почитатели на закръглеността, свръхтеглото обикновено не се смята за привлекателно. Всеки път при поемането на много храна дебелият човек сякаш си казва: „Не заслужавам стройно, здраво, привлекателно тяло. Не мога да се контролирам." Мислете за извънредното тегло на тялото ви като за складирана енергия — и то наистина е така. Цялата тази енергия е тук, за да вършите каквото си пожелаете. Не мислете за сваляне на килограми, а за използване на енергия.

Злоупотреба с опиати и алкохол. Ако в периодите, когато имате грижи, вие автоматично се обърнете към опиати или алкохол, или ако установите, че употребата им се отразява зле на работата ви, на вашите отношения с хората или на общото ви разположение, значи злоупотребявате с тях. Злоупотребата с опиати и алкохол води до лоши последици за физиологията на човека и той трудно започва да задържа положителни мисли. Остатъчната токсичност от химикалите в тялото улеснява мрачното мислене. Ето защо зависимостта от опиати и алкохол често се нуждае от решителна външна подкрепа—присъединяването към АА (Анонимен Алкохолик (Alchoholic Anonymous) — програма за преодоляване на алкохолизма) или влизането за лечение в специална клиника. Лекуването обаче е по-лесно от първоначалния проблем — да се осъзнае напълно, че действително налице е проблем от първостепенна важност.

Събирането с хора, които влияят отрицателно. Лошите мисли са една от най-заразните болести. Както изтъква Джордж Хърбърт през 1651 г.: „Който спи с кучетата, се събужда с бълхи." Ако прекарате известно време с хора, които ви влияят отрицателно, рано или късно вие несъмнено ще се отдадете на неприятни мисли. Хората обикновено се събират със себеподобни, за да понасят по-леко собствените си слабости. „Но всеки, когото познаваме, е..." На празното място можете да поставите пристрастеност към каквото си пожелаете. „Но не можем всички да грешим", си мисли лемингът за всеки друг леминг (вид гризач), докато се движат към урвата. С промяната във вашето мислене вие ще трябва да смените и някои от „приятелите" си. Поставяме думата „приятели" в кавички, защото суровостта и строгостта, с която някои обзети от негативизъм хора критикуват положителните ходове на тези край тях, едва ли могат да бъдат наречени „приятелски". Като казваме сменяне на приятелите, имаме предвид намирането на нови, а не да промените мисленето на тези, които имате. Ако те самите искат да променят мисленето си, сигурно ще го направят. Дайте им тази информация. Ако са готови, ще започнат да действат, след като я прочетат. Ако не са, те вероятно няма да я дочетат. В такъв случай оставете ги. Промяната на собственото мислене е нещо, което изцяло запълва времето.

Натрапчив импулс за секс. Някои хора чрез секса търсят забрава подобно на пристрастените към опиати и алкохол, които се нуждаят от химикалите в тях. Макар че сексът е нещо „естествено" (не химическо), това не означава, че с него не може да се злоупотребява. Напротив, може.

Въпросът не се свежда до това, какво правиш в секса, а защо го правиш. Дали е израз на любов към някого, или е начин да избегнеш някакво вътрешно чувство — например самотност? Натрапчивото желание за секс като всяка страст носи следното послание: „Такъв, какъвто съм, не съм си достатъчен. Нужно ми е нещо или някой отвън, който да ме направи щастлив. Без това аз се чувствам недостоен и безполезен."

Страст към работата. Какво е работата за вас — израз на това, което сте или единственото място в живота ви, където чувствате, че „контролирате" нещата? Хората, които работят прекалено много, често го правят от отчаяна необходимост да покажат колко ценни качества има в тях. „Свърших всичко това — виждаш ли? Имам много ценни качества." Проблемът тук е, че нищо не е достатъчно добро. Докато постигаме дадена цел, нова, по-трудна цел я измества. Истинският проблем е, че такива хора не вярват в себе си и не смеят да бъдат такива, каквито са. Дали човек има стойност или не, едва ли е необходимо да се твърди или доказва. Ако вашата работа ви доставя удоволствие и в нея намирате смисъла на вашия живот, то да прекарвате дълго време на работа, е чудесно. Твърде много хора обаче се крият от себе си в работата си, така че думата „работохолик" вече широко е навлязла в езика. А всеки знае какво означава тя. Приложима ли е тази дума във вашия случай?

Примирение. Отказът от действие в някои области от живота ви, за които знаете, че се нуждаят от внимание, може да стане обект на пристрастяване. Някои хора придобиват навик да бездействат. Непредприемането на действия се превръща в автоматична реакция. Това се дължи на схващането, че сме неспособни да направим нещо. Въздържането от действие „доказва", че тази мисъл е вярна, което засилва увереността ни, че няма смисъл да се прави нещо. Навикът за примиряване с бездействието се преодолява чрез действие — движете се, вършете нещо. Ако навикът е силен — всеки ход, всяко придвижване в дадена посока като че ли среща отпор. Това е същността на навика. Но вие сте по-силни от него. Движете се непрекъснато. Поставете си разумна задача и я изпълнете. А после още една, и още една. Покажете на самия себе си, че можете да се справите, защото вие наистина можете.