Формиране на чакрите

Първата чакра е свързана с формирането на физическото тяло и обхваща времето на пренаталното развитие и кърмаческата възраст. На този етап растежът на тялото е най-бърз и следователно той е основният фокус на жизнената сила. Задача на развитието на бебето е да се научи как да управлява тялото си - как да суче, да яде, да смила, да хваща, да седи, да пълзи, да стои, да ходи и да манипулира с обектите - общо взето, да се справя с физическия свят и предизвикателната сила на гравитацията. Тези задачи изискват невероятно много и заемат обема на съзнанието през цялата първа година.

Съзнанието в бебето е фокусирано вътрешно, с малко осъзнаване на външния свят. Бебето живее в слята симбиоза с майката, без още да съзнава едно отделно чувство за Аз. Преди детето да започне да се движи само, е невъзможна дори минимална независимост. Откриването и овладяването на моторните функции е първата стъпка към неговата независимост.

Съзнанието на този етап е фокусирано главно върху оценяването и физическия комфорт. Когато тези потребности се посрещат подобаващо, това закотвя духа във физическото тяло и детето се чувства „добре дошло" в света. В своите осем етапа на психосоциално развитие на човека Ерик Ериксън определя борбата на тази възраст като борба на доверие или недоверие. Успешното развитие през този етап ни дава чувство на надежда и затвърждава правото ни да бъдем тук и правото ни да имаме. Този етап изгражда основата на сигурността и заземеността, които правят възможно самосъхранението и формират физическата идентичност.