Изпитанието

Когато скъсваме с някоя пристрастеност или преодоляваме лош навик, настъпва момент, когато силата на волята отслабва. Изкушението става по-силно от решимостта. Нашата самодисциплина сякаш изведнъж се изтощава и навикът се връща с нова мощ. Като че ли цялата генерирана от нас „добра енергия" се връща обратно. Това е известно под названието „закон за регреса".

За щастие законът за регреса действа по известен шаблон. Щом като го познаваме, можем да съобразим кога да повишим бдителността си. През такива периоди възможностите ни за неуспех са най-големи. Точно тогава би трябвало да сме нащрек.

Когато за пръв път обмисляте да се откажете от нещо, естествено е да се колебаете. „Може би да, може би не. Не съм сигурен."; „Ще опитам за известно време и ще видя какво се получава."; „Ще го направя, ако не е много трудно." Когато имаме насреща си пристрастяване, такова отношение почти винаги води до неуспех. Веднага щом първата вълна от желание да се върнем към навика настъпи, тази полурешимост се стопява. Накрая казваме: „С това е свършено. Каквото и да става, приключвам. Край с тази история, която ме тегли все по-надолу." В този момент започва да действа законът за регреса.

Този закон не е враг. Съвсем не. Той е просто изпитание. Изпитва ни, за да види колко сме силни, за да се увери, че сме преодолели това, което сме заявили, че ще преодолеем. Но той не само ни изпитва. Той ни награждава с диплома за свобода.

Първоначалният ентусиазъм на твърдо обявяване на независимостта ни от лош навик обикновено трае около три седмици. После идва време за първия изпит Ако го издържите, нещата се успокояват за около три месеца. После следва друго изпитание. Ако се справите и с него, нещата минават сравнително гладко дo края на шестия месец.

Ако успеете на изпита след шестмесечно бурно плаване, обикновено през следващите шест месеца ще имате попътен вятър. А после — година, след като сте започнали скъсването с пристрастяването, идва време за годишните изпити.

Когато ни подлага на изпитание, законът за регреса не избира непременно някое голямо предизвикателство — повечето хора се справят по-добре при посрещането на големите беди, отколкото при стотиците всекидневни дребни неуредици. Законът за регреса може да бъде гъвкав. По отношение на лошите мисли например можете да бъдете изкушени чрез десетина леко печално нюансирани настроения, които бързо се превръщат в мрачно състояние на духа. Вие сте сигурни, че не бихте позволили на мрачната мисъл да се загнезди у вас, но тъй като се намирате само на хвърлей място от нея, вече е лесно да й се отдадете.

Ето някои мисли, които често ни хрумват през периоди на изпитание (които са впрочем и периоди на събиране на сили). Направили сме и няколко коментара във връзка с това, откъде се е взела мисълта и кои са възможните начини да се справим с нея.

„Мога да понеса това, но се опасявам, че ако се влоши положението ми, вече няма да мога да го понеса, така че ще направя нещо само за да не се влоша."

Това е страх от страха — страхуваме се, че ще се уплашим още повече, и затова се предаваме. Но това, пред което се предаваме обаче, ще ни стресне още повече. По-добре да погледнем в лицето този страх от страха, отколкото да се изправим пред живот, изпълнен с ужасно мъчителни мисли.

„Опитах. Достатъчно направих. Щом като досега не можах да го овладея, по дяволите."

Забелязахте ли в тази реплика по-стария брат на страха — гневът? При изпитания често ще се ядосваме от нашия гняв, ще проявяваме нетърпение заради нашата нетърпеливост и ще се дразним от нашата раздразнителност. Така както човек се плаши от страха, така двете емоции на гнева се комбинират, за да създадат един мощен опонент. Ако сте в състояние, вижте смешната страна в ситуацията. Представете си, че ви е яд от това, че ви е яд, защото сте ядосани от вашия яд, и т.н. до безкрайност. Това е забавно, освен ако не сте участник в историята. Най-доброто нещо, което можете да направите, е да се движите, да се натоварвате физически, за да прекъснете връзката с яда.

„Знам, че няма да успея — винаги пропадам — значи трябва да се откажа още сега."

Тук комплексът за малоценност надига познатата си грозна глава — всъщност вие изпълнявате собственото си предсказание — никога не успявам, за какво да правя опити; и без това не успявам. Значи бях прав, че никога не успявам. Забележете също така страха от провал и гнева към себе си, които се чувстват в това изречение. Решение? Повтаряйте си непрекъснато: „Аз заслужавам да успея." Ако нещата се влошат, кажете го на висок глас пред огледалото, гледайки се в очите. Преодолейте комплекса за малоценност. Упорствайте. Трябва да издържите. От другата страна на този комплекс е чувството за пълноценност, на което вие наистина отговаряте.

"Ще съжалявам по-късно, че не съм го направил." Но вероятно не съжалявате, че повече не го правите. Такова изявление често се комбинира с комплекса за малоценност и казва по-нататък: „Рано или късно ще пропадна, така че по-добре по-рано, защото не ми се иска да устоявам и на това изкушение." Нека целта не излиза от ума ви. Разберете, че наистина тази цел ви е по-скъпа от лошия ви навик, въпреки че за момента това може да не изглежда така.

„Това означава твърде много работа. Уморих се. Отказвам се."

Ставате малко раздразнителни, нали? Цената на свободата е без значение, а сделката е добра дори когато цената е двойно по-висока. Следователно не съществува понятието „прекалено много работа". По какво съдим колко работа е достатъчна. Ще кажем, че е достатъчна, когато постигнем целта. Следователно ние поддържаме целта чрез бдителност.

„Омръзна ми."

Отегчението е коварна уловка на лошите мисли, която може да включи и гняв, и страх. Стюърт Емъри определи досадата като „враждебност без ентусиазъм", Фриц Пърлс я нарече „стъпалото преди терора". В нея има нещо притъпяващо, като че ли сковаваме нещо, което не искаме да удостоим с поглед. Констатираме, че хората често изпитват досада малко преди да направят някаква стъпка, която не желаят, но знаят че трябва да предприемат. Това обикновено е действие за развитието, за придвижването към тяхното усъвършенстване. Но в него може да има страх („навлизам в непозната територия") или гняв („защо е нужно да върша това?"), или и двете заедно. В този случай скуката или досадата са знак, който е добре дошъл. Това, което е необходимо да сторите, е да се придвижите по посока на вашето съвършенство, действие, което вие с неохота предприемате. Направете го. Досадата изчезва, а вие ставате все по-блестящ.

Няма защо да се страхувате от закона за регреса. Както знаят всички умни студенти, не е лошо човек да се готви за изпити. След като сте наясно кога ще се явявате — след три седмици, три месеца, шест месеца, една година — вие лесно ще се подготвите.

Когато решите да не се ядосвате за нещо, казвайки си „Повече не!", запишете го в бележника си. Например „Повече няма да хабя нерви за телевизионните реклами." Седмица по-късно си отбележете „Телевизионните реклами?" Това означава, че вие ще проследите как сте се държали във връзка с телевизионните реклами през седмицата. Наистина ли овладяхте неодобрението си, че Медисън Авеню почти е станал телевизионна база, или решението ви да не се ядосвате си остана просто „още една добра идея"?

Отбележете в тефтерчето си резултатите, три седмици след като започнахте да се контролирате в това отношение. Това е пробният период. Бъдете особено бдителни, когато гледате телевизия и предстоят рекламите. Ако изкарате тези три седмици без големи главоболия (ако минете без захвърлени по телевизора вази), то тогава си отбележете в календара този триседмичен период. Бъдете особено бдителни няколко дни преди и след изтичането на следващия праг — трите месеца. Ако тогава и телевизорът, и търпението ви са „в ред", отбележете си го в бележника с червено мастило.

След изтичането на шестия месец очаквайте телевизионните реклами да станат по-гръмогласни, по-обезпокоителни и по-измамни от когато и да било. Очаквайте те да се появяват и да прекъсват любимия ви филм във върховния за вас момент. Очаквайте най-лошото. По този начин, ако сте разочаровани, то ще приемете разочарованието по-леко. След това ще отбележите година от обявяването на вашата свобода. Но отново бъдете бдителни. Ако номерът мине, самонаградете се с видео, така че от този момент нататък да можете бързо да пренавивате касетата, за да избягвате рекламите.

Направете същото във всички сфери на живота, заради които сте решили да не се поддавате повече на лоши мисли. Календарът ви може да започне да изглежда малко смешен. Една типична седмица може да включва „телевизионни реклами", „кучето на съседа", „шофьори егоисти", „прекъснати телефонни разговори" и „времето". Ако външен човек прочете написаното в тефтерчето ви, ще помисли, че сте смахнат.

Свободата има различни цени.