Как ни влияят мислите

Когато се задвижи ответната реакция „борба или бягство", умът незабавно се фокусира върху мястото на възприетата опасност. Той се напряга да получи още доказателства за това, че нещо не е в ред. Търси да намери опасността, злото, тревогата, дивите зверове.

Добре е сторил нашият приятел Заг, като не си е губил времето да се наслаждава на цвета на небето или на аромата на цветята, поглеждайки по посока на изпращялата клонка. Не. Той е очаквал беда. Умът му автоматично е изключил всичко, което не е било свързано с почувстваната витаеща опасност. Дори действителността да не се е окажела лоша, то тя не е можела да бъде и особено добра.

Умът е един чудесен филтриращ механизъм. Той ни защитава от огромното количество информация. Ако това не беше така, щяхме да полудеем. Ние просто не можем да отделяме съзнателно внимание на всеки отделен детайл, постъпил в мозъка чрез петте ни сетива.

А сега, без да си премествате езика, почувствайте го. Преди да ви бяхме помолили за това, усещахте ли го? Вероятно не. Усещането за езика в устата ви вероятно е съществувало, но умът ви е изключвал това усещане — тази информация не ви е била необходима. А сега внимателно се вгледайте в хартията на тази страница. Каква е на вид? Бяхте ли обърнали внимание на това, преди да ви помолим да го сторите? Едва ли, освен ако не работите в печатарската сфера или в хартиената промишленост. В стаята мирише ли на нещо? Долавяте ли някакви шумове? Тиктакането на часовник? Климатична инсталация? Кажете сега какво усеща тялото ви от съприкосновението си с тъканта на стола или на дивана, върху който сте седнали. Пак „забравихте" за езика си, нали?

Когато се активизира ответната реакция „борба или бягство", ние започваме да се оглеждаме за „това, което не е наред" в ситуацията, в човека, в мястото или в нещото. Но и го откриваме! Винаги има нещо, което не е както трябва. Ние живеем в материален свят. А материалните неща по правило са несъвършени.

Така е и с нашия ум, който автоматично елиминира положителното и се съсредоточава върху отрицателното. Не ви ли звучи това като съвършена рецепта за нещастие?

Но става и по-лошо дори.

Спомнете си как в ума на Заг преминаха моменти от живота, в които изпращяването на клонки е играло някаква роля. Разбира се, ужасът със Загрина. Бедната Загрина. А после и случаят с Ога Буга. Горкият Ога Буга.

Заг започва да си припомня все такива случаи, когато дивите зверове са разкъсали някого. Той се връща назад в спомените си и се сеща, че си е представял как див звяр го захапва за крака например. Рови в паметта си за действителни случаи, търси въображаеми възможности за подобни беди и намира много.

Ние често правим същото. Ако някой неочаквано ни пресече пътя, докато шофираме, умът ни се зарейва назад в миналото и ние си припомняме всички груби и невнимателни хора, които някога сме виждали да карат кола, а после се сещаме и за всички груби и невнимателни хора, които изобщо някъде сме виждали (и, разбира се, си казваме колко са ужасни).

Ако някой закъснее с 5 минути за среща, ние често в продължение на 4 минути и 59 секунди си спомняме за всеки друг път, когато същият човек е закъснявал, а после и за всички останали, които някога са закъснявали, както и за всеки друг случай, било то действителен или въображаем, когато сме се почувствали разочаровани или пренебрегнати.

Умът, едно невероятно наблюдателно и точно оръжие, търси възможността за нещастие както вътре в себе си, така и навън. И я намира. Такава мисъл задвижва ответната реакция „борба или бягство", което води до още по-ентусиазирано търсене на въображаеми беди, което пък от своя страна разкрива още по-ужасяващи Факти и доказателства, чрез които се отприщва една още по-силна реакция от типа „борба или бягство", която...

Схванахте ли какво се получава? Това е известно под названието „temper tantrum" или загуба на самообладание, или „криза, породена от тревожност", или паника, или да го наречем „животът, какъвто ние го познаваме" през този век.