Какво представляват чакрите

Всяка чакра има нещо, като специфичен "демон", който вреди на здравето й и подрива нейната идентичност. Думата демон не означава някакъв вид зло творение, а начин на именуване на противоположната сила, която както изглежда се противопоставя на естествената дейност на чакрата. Демоните се появяват, за да ни научат на нещо. Една противоположна сила обикновено поражда в резултат усилване на онова, което й се противопоставя. Присъствието на демона отдръпва чакрата от нейната работа, но това предизвикателство ни принуждава също така да осъзнаем по-силно тази работа, така че евентуално можем да я извършваме по-добре.

Когато не са осъзнати, демоните ни задържат в движението ни напред. Те фиксират енергията ни на определено чакра-равнище, причинявайки късо съединение в нашите дейности и изразяване, блокирайки разнасянето й. Ако осъзнаем демона и проучим причината за неговата поява, постигаме по-дълбоко разбиране на себе си. Осъзнаването, че се страхуваме, например ни прави способни да застанем с лице пред този страх и да разберем неговия произход, което евентуално може да ни даде повече увереност. Осъзнаването на тъгата дава възможност да се осъществи лечение и позволява на сърцето да се облекчи.

Демоните се обсъждат подробно във всяка съответна чакра. По-долу следва кратко описание на всеки демон, което дава обща представа за тяхната роля и значение.

Демон на първата чакра е страхът. Страхът възниква когато нещо заплашва нашето оцеляване. Той ни предпазва от чувството за сигурност, съсредоточение и спокойствие. Създава повишена бдителност, която форсира енергията към по-горните чакри.

Демон на втората чакра е вината. Вината подрива естествения поток на емоционалната и сексуалната енергия в тялото и ни забранява да се протегнем, намалявайки емоционалните и сексуалните отношения с другите.

Срамът е демонът на третата чакра. Срамът подрива самоуважението, личната сила, спонтанната дейност и радостта. Срамът руши третата чакра и насочва нейната излъчваща енергия навътре срещу Аза.

Тъгата е демонът на сърдечната чакра. Тъгата противодейства на лекотата и разширението на сърцето и го кара да се чувства тежко и затворено. Тъгата възниква в резултат от сърдечни рани.

Лъжите са демоничната антитеза на общуването в истина в петата чакра. Лъжите изкривяват нашето отношение към външния свят чрез изопачена информация.

Илюзията е демонът на шестата чакра. Илюзията фиксира вниманието и ни отдалечава от точното виждане.

И най-накрая, привързаността е демонът на седмата чакра. Привързаността е малкият фокус на вниманието, който затъмнява реализацията и единството с космическото съзнание.