Крион: За човека на новата епоха

Ченълинг на живо от хавайския остров Камуела, продължение:

А сега ми позволете да ви разкажа историята за бащата и сина. Оставете любовта да пропие всяка частица от тялото ви, докато истината на тази история се разгръща пред вас. Сега е моментът за изцелението, за което сте дошли и заради което четете тази статия. Да, на вас ви говоря. Ние знаем кои сте!

И така, живеел на планетата Земя един баща. Той все още не бил баща, но му предстояло да стане, тъй като наближавало раждането на детето му. И той се надявал да бъде син, защото имал големи планове за своята мъжка рожба. Бил дърводелец и искал да предаде занаята си на сина си. "Ех, мога да го науча на толкова много неща. На тънкостите на занаята, който той със сигурност ще обикне и ще го предаде на следващите поколения от рода ни", мислел си той. И така, когато детето се родило и наистина се оказало момче, бащата бил пиян от радост. "Ето го моят син!", провикнал се той. "Сега той ще продължи нашия род. Ще продължи име ми. Ще стане велик дърводелец, понеже ще му предам всичките си знания. Ще ни бъде толкова хубаво заедно с моя син!"

Детето пораснало и много обичало своя баща. Защото той му треперел като на писано яйце и при всяка възможност му повтарял: "Сине, само почакай да споделя тези неща с теб! Много ще ти харесат. Ще продължиш рода и занаята ни и ние ще се гордеем с теб дори след смъртта ми." Но постепенно се случило нещо неочаквано. Малко по малко синът започнал да се задушава от бащиното си внимание и усещал, че има свой собствен път, макар да не го осъзнавал с точно тези думи. И в него назрял бунт. Когато станал юноша, вече не проявявал никакъв интерес към бащините си наставления за дърводелството и родовата традиция. Един ден той казал на баща си: "Татко, моля те, разбери ме; аз имам мои желания и мечти. Влекат ме други неща, а не дърводелството." Бащата не повярвал на ушите си и възкликнал: "Но сине, ти не разбираш! Виж, аз съм по-мъдър от теб, затова ще реша вместо теб. Нека да ти покажа тънкостите на занаята. Довери ми се. Послушай ме, аз ще ти бъда учител и двамата заедно ще постигнем много." А синът отвърнал: "Аз не виждам нещата така, татко. Не искам да стана дърводелец, нито пък искам да те обидя, сър. Но аз имам свой път и искам да го извървя." Това бил последният път, когато синът нарекъл баща си "сър", защото уважението между тях постепенно отслабнало и изчезнало, докато накрая се превърнало в черна бездна.

Синът възмъжавал, а бащата продължавал да щ вади душата да стане нещо, което той не искал да бъде, Затова синът напуснал дома си, без дори да се сбогува с баща си, ами вместо това оставил бележка, на която пишело: "Моля те, остави ме на мира." Бащата бил съкрушен. "Синът ми", мислел си той, "цели двайсет години се грижих за него. Той трябваше да бъде всичко: дърводелец, признат майстор в занаята и да продължи името ми. Срамувам се. Той ме опозори!" А синът на свой ред си мислел: "Този човек ми съсипа детството и ме превърна в нещо, което не исках да бъда. Нямам никакви чувства към него." Така между бащата и сина се породил гняв и омраза, които останали до края на живота им, чак до смъртта им. А когато на сина му се родило дете, красива дъщеря, той си помислил: "Може би трябва да поканя баща ми да види внучето, което ще продължи рода му." Но после размислил: "Не, той и съсипа детството и ме мрази. Няма да споделя нищичко с него." Така старецът никога не видял внучето си.

Бащата умрял на осемдесет и три години. На смъртния си одър той се обърнал назад и си рекъл: "Може би сега, когато смъртта наближава, трябва да повикам сина си." Така, в този момент на мъдрост, близо до смъртта, усещайки наближаващата интуиция и познание, той изпратил да повикат сина му. Но синът отказал да отиде и поръчал на пратеника да предаде следното: "Не ме е грижа за теб, ти съсипа живота ми. Стой далеч от мен." А после добавил: "Радвам се, че си отиваш." Да, това било продиктувано от гнева и омразата.

Синът имал хубав живот. Той също умрял на осемдесетгодишна възраст, заобиколен от близки, които го обичали искрено и скърбели, че вече напускал планетата Земя. И точно тук, скъпи мои, започва историята. Защото синът се върнал в пещерата на сътворението. Предприел тридневното пътуване, при което взел своята същност и името си и пристигнал в залата на почестите. Там дълго се оглеждал с възхита, защото се озовал сред милиони създания, на стадион, който изобщо не можете да си представите, аплодиран и почитан за онова, което бил преживял на вашата планета. Виждате ли, скъпи, всички вие сте били вече там, но ние не можем да ви го покажем, защото ще развалим изненадата и ще ви припомним неща, което не бива. Но някой ден отново ще се озовете там, за да получите следващия си цвят. Защото всички същества във вселената виждат цветовете ви при среща с вас. Вашите Цветове са вашият личен пропуск, показващ, че сте воини на светлината на планетата Земя. Сега ви е трудно да го осмислите, знам, но все пак е точно така. Нямате представа колко са важни тези уникални значки от Земята. Някой ден ще си спомните думите ми, когато ме видите сред публиката в залата на почестите.

И така, синът се радвал на поздравленията, а енергията му се обогатила с новите Цветове, които се преплели с предишните, за да показват на околните кой е. Когато церемонията приключила, синът, обгърнат в мантията на истинската си същност на универсално създание, се озовал на едно място, където незабавно видял своя най-добър приятел Даниъл... с който се бил разделил, за да дойде на планетата Земя. Щом зърнал Даниъл от другата страна на бездната, той извикал: "Ето те и теб! Толкова ми липсваше. Двамата се приближили, така да се каже, и се прегърнали, сливайки енергиите си. После заговорили радостно за старите времена, прекарани заедно, преди синът да дойде на Земята.

И както се разхождал из Вселената със своя приятел Даниъл, един ден той му казал: "Знаеш ли, Даниъл, ти беше страхотен баща на Земята." А Даниъл отвърнал: "Приятелю, ти беше прекрасен син. Не е ли изумително какво изживяхме като човешки същества? Колко силна беше двойствеността, че ни раздели на Земята. Как е възможно да се случи подобно нещо?" Първият рекъл: "О, воалът беше толкова плътен, че ние не знаехме кои сме всъщност."

"Но планът се получи добре, нали?", попитал някогашният син. "Да, така е", отговорил Даниъл, "защото нито веднъж не прозряхме истината за това кои сме."

Тук оставяме тези две създания, които се отправят да планират следващото си пребиваване на Земята. И ги дочуваме да казват: "Хайде да го направим пак! Само че този път аз ще съм майката, а ти дъщерята!"

Тази безценна история се разказва специално за онези читатели, които все още не са осъзнали дара на онова, което се случва в живота им... или все още не са разпознали своя най-добър приятел.

Скъпи мои, вижте колко силна е била любовта на тези две създания, за да се съгласят да преживеят всичко това! Дадохме ви пример за гняв и омраза, но това са само кармични качества. Били са страхове за преодоляване и сега ви казвам, че ако сина или бащата бяха разпознали в този живот истинската си същност, щяха да навлязат в страха от омразата и гнева и да излязат с любов. Другият не би могъл да устои и нещата щяха да се развият различно. Това е урокът за човека от Новата епоха. Независимо какво си мислите, че има пред вас, и независимо как изглежда, това може да е тънък като хартийка страх, готов да бъде преодолян, готов да се превърне в любов.

Любовта, скъпи мои, е най-великата сила във вселената. Енергията на любовта не ви вдъхва просто покой. Енергията на любовта не ви дава само упълномощаване. Енергията на любовта е отговорна и за мълчанието ви в лицето на обвинението, за вашите универсални истини, а понякога и за най-непросветлените неща на тази планета, които можете да си представите! Защото източни-кът на вашия кармичен план също е любовта. Понякога може да приема странен облик, например омраза и гняв, но любовта е основната фигура в плана. Тя има сила. Има плътност. Има логика и смисъл. Тя е същността на вселената и тази вечер блика към вас.

Защото ние сме тук по предварителна уговорка и всичко казано тази вечер се изрече, за да се насладите на една заслужена промяна в сърцето или промяна в енергията. Моят партньор измина цялото това разстояние, за да ви предаде тези послания: че е обичан точно толкова, колкото и вие, че неговата задача не е по-важна от вашата и че тя е да получите дара на новата енергия и да станете човек на Новата епоха. А междувременно протегнете ръце, докоснете водачите си и почувствайте електричеството и магнетизма на любовта, които ви изпраща сега Духът. Крион е само един сред десетките хиляди невидими създания на тази "ваша" Земя.

Надяваме се, че прекараното заедно време ви е дало по-широк възглед не само за това кои сте, но и кой седи до вас и се преструва, че не ви познава, а това може да е вашият най-добър приятел или някогашен партньор. Иронията тази вечер е, че това събиране може да е единственият път, когато-се виждате като хора, докато учите уродите си. Такъв е космическият хумор на Духа: механизмите на груповата карма ви карат да се завръщате отново и отново, за да виждате познати лица, които не разпознавате! Бащи и синове, майки и дъщери, сестри и братя: знайте, че се познавате до един!

Сега, докато ви обгръщаме с любов, ви напомняме, че семейството, към което принадлежите, и племето, към което спадате, са планетата Земя. Приключваме сеанса с думите, че това, което почувствахте тази нощ, се е запечатало в клетките ви и никога няма да бъде изхвърлено. Защото от този момент нататък ще бъде част от вас, дори да не помните точните думи. Приемете този дар, ако искате. Духът уважава всеки един от вас, дръзнал да седне тук тази вечер или да прочете тези редове. И нямаме предвид само изминалите няколко часа, а вашия житейски път досега. Защото вие сте в "сега" с нас тук. Всички читатели изживяват същата времева рамка и енергия като слушателите, насядали тук на големия остров.

Нима наистина смятате, че сте попаднали на тази статия случайно? Любовта ни към вас е абсолютна и ви се дава безкористно като признание за истинската ви същност.

Така е.