Крион: Деветте блажества от Иисус

1. Ето първото признание за блаженство: Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Вие сигурно ще попитате, "Кои са бедните духом?" Този израз се тълкува погрешно като смирените. Скъпи мои, на това събиране тази вечер повечето от вас имат духовни минали животи и инкарнации. С голям космически хумор виждаме колко много от вас са носили сандали в миналите си животи! И власеници, и колко инкарнации са прекарали на колена, превили гръб и забили нос пред Духа. Нямаше да се озовете на това място на просветление в този момент от историята на вашата планета, ако не бяхте преминали през всичко това. Мнозина от вас са наясно с този факт, анализирали са миналите си животи и знаят какво имам предвид.

Но, скъпи мои, аз съм тук, за да кажа, че не става дума за смирените. Смиреният не е беден духом. Защото хилядолетия наред и в собствените ви минали животи смирението е водило само до болки в гърба, охлузени колена и ожулени Носове. Не. Сега говорим за онези, които са описани в притчата за блудния син. Накратко, тази притча разказва за едно семейство с двама сина. Единият син останал у дома и почитал рода и баща си. Той поел отговорността за нещата, които знаел, че трябва да прави, и ги вършел добре. Другият син не постъпил така. Той не виждал своята отговорност в семейството, взел наследството си и заминал. Пропилял го за глупави прищевки. Правел каквото си искал. Но както знаете, настъпил момент на размисъл, когато блудният син съзрял отговорността си и се върнал в родния дом. И така, тази притча (както може би мислите) се фокусира върху завърналия се син. Но не е така. Тя се фокусира върху сина, който останал. Защото именно той вършел работата и носел отговорността. Именно той се огорчил от радостното посрещане на блудния син! Защото не проумявал логиката, според която макар той да останал да работи, празненството било в чест на онзи, който заминал! Скъпи мои, това е пример за ситуация, в която завърналият се син неволно се е просветлил. И показва как трябва да гледате на непросветлените хора, които вървят сред вас. Защото тъкмо те са бедните духом.

Тъкмо те, всеки един от тях, имат потенциала да станат прекрасни Духове на просветлението. Просто още не им е дошло времето. Така че, докато седите и ги наблюдавате, възприемайте ги като блудни синове, които са бедни духом. Този признак е поставен на първо място и вие сигурно си питате защо. Защото Духът обича непросветлените точно толкова, колкото и вас. Просто те все още не са се завърнали в семейството; но ще се приберат. Затова признакът за блаженство и предупреждението към него е: радвайте се, когато настъпи тържеството и непросветлените се завърнат в семейството! Не го приемайте като лична обида. Бедните духом наистина са достойни за уважение! Бедните духом са всички онези сред вас, които не се виждат като част от вашата Нова Епоха, но Духът е изпълнен със състрадание към тях, Вникнете в мъдростта на тези думи и ще разберете Бог.