Крион: Деветте блажества от Иисус

2. Следващото признание е много значимо. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Скъпи мои нищо не докосва душата на човешкото същество по дълбоко от скръбта за починал човек. И Духът е наясно с това, защото Духът разбира, че това е уникално за хората. Духът не скърби като вас, но ние разбираме, че няма по-голяма болка от болката на сърцето.

Тази вечер тук има хора, които наскоро са претърпели голяма скръб. Някои от вас все още се държат за сърцето заради други починали хора, които наричате свое семейство. Скъпи мои, искам тази вечер някои от тях да застанат между редовете и да ви покажат, че макар да скърбите по тленната им човешка форма, те пак са тук и искат да ви извикат:

"Ние сме вечни! Ние продължаваме още и още, и още, както и вие... и ви обичаме искрено. Виждаме скръбта ви и искаме да се примирите със станалото. Почитаме ви също като Духа за това, че сте тук, и искаме да осъзнаете собствената си вечност. Защото смъртта не съществува. Чествайте живота, който е ваш посредством Духа, и знайте, че ние още сме тук!"

Застаналите между редовете в тази стая са онези, които наскоро са починали и сега са тук на посещение. Хм, някои от вас не го вярват, но тук има хора, които знаят, че е така. Те са тук и тъй като моят партньор се изпълва с емоция от ставащото, той казва: "Почитайте плачещите, но знайте, че те жалят' по същества, които са живи и стоят тази вечер сред тях."

Това признание за блаженство е на второ място, защото показва колко много ви обича Духът заради онова, което преживявате като човешки същества. Защото вие сте дълбоко почитани за това, че носите тази мантия, защото идвате на тази планета, където не виждате дори собствената си същност и скърбите по починалите. Вие сте вечни... вечни.