Назад до Техники за отделяне от тялото

Метод на Робърт Монро

  1. Метод на Робърт Монро
  2. Релаксация
  3. Състояние на вибрации
  4. Местни експерименти и опознаване
  5. Техника на отделянето
  6. Освобождаване от крайностите
  7. Контрол на вибрациите
  8. Неминуем сигнал за връщане
  9. Механизмите на движението

Съществува една огромна пречка пред изследването на Второто тяло и средата, в която то действа. Това е преградата на слепия, безразсъден страх. Получи ли съвсем слаб тласък, той се превръща в паника и в ужас. Ако съзнателно преминете страховата бариера, сте преодолели крайъгълния камък във вашите изследвания.

Много от нас всяка нощ прескачат тази бариера несъзнателно. Когато тази част от нас извън съзнанието ни надделее, страхът не й изпраща забрани, въпреки че сякаш се влияе от мисълта и действието на съзнанието. Изглежда е свикнала да действа оттатък страховата бариера и по-добре разбира правилата на съществуване на този друг свят. Когато умът заспива през нощта, свръхсъзнанието (душата?) взема връх.

Страховата бариера е многостранна. Най-безстрашните от нас мислят, че тя не съществува, докато за наша голяма изненада я открием у самите нас. Първо и най- важно – съществува страхът от смъртта. Защото отделянето от физическото тяло прилича много на онова, което се очаква да се случи при смърт. Ранните реакции към преживяването са механични. Само помисляте: „върни се бързо обратно във физическото!”

Тези реакции се появяват независимо от всякакво интелектуално или емоционално усъвършенстване. Само след като процесът се повтори осемнайсет-двайсет пъти, успях да събера достатъчно кураж (и любопитство) да стоя вън повече от няколко секунди и да водя обективни наблюдения. Страхът от смъртта бе или пречистен, или уталожен от това, че бе станал познат. Други, които са опитвали тази техника, са спирали след първия или втория опит, не успели да потиснат първата страна от тази бариера.

Вторият аспект на страховата бариера е също свързан със страха от смъртта: ще успея ли да се върна към материалното или да си вляза „вътре” в тялото. Без пътеводител или специални инструкции това си остана основен страх за мен в продължение на няколко години, докато не намерих един прост отговор. Излизал съм „навън” неколкостотин пъти и явно по един или друг начин успявах да се върна безпрепятствено. Ето защо съществуваше вероятността, че следващия път пак ще се прибера.

Третият основен страх бе страхът от неизвестното. Правилата и опасностите на материалната ни среда могат да бъдат определени до една известна степен. Прекарали сме живота си в изграждането на рефлекси, за да се справяме с тях. И ето че сега изведнъж се появява друга, напълно различна мрежа от правила, друг свят от съвсем различни възможности, населен със същества, които сякаш знаят всичко за тях. Нямате пътеводител, нито пък правилник, никаква книга за етикецията, никакви приложими учения по химия и физика, никакви безусловни авторитети, към които можете да се обърнете за съвет или отговор.

Друг вид страх е този от последствията върху физическото тяло и съзнанието от участието и експериментирането в тази форма на дейност. Твърде реално е – също както нашата история, най-малкото поне доколкото аз зная, изглежда не съдържа точна информация в тази област. Имаме изследвания върху параноята, шизофренията, фобиите, епилепсията, алкохолизма, безсъзнанието, акнето, умствените заболявания и т. н., но нямаме обособена цялост от обективни данни за патологията на Второто тяло.

Рейтинг:

Отзиви

5.Stracimir Nikolov
За първи път получавам възможност да споделя със света за тия си преживявания! Бях на 17 г когато ми се случи за първи път. Посред бял ден бях легнал на най-високата точка на едно плато...Гледах небето и в един момент усетих, че земята под мен...бучи.После вече не я усещах, имах усещането че съм във въздуха и леко се олюлявам... Това едновременно и ме хвърли във възторг, и леко ме изплаши... Много премеждия от личен характер делят първите ми изживявания от нощите, в които започнах да сънувам, че...летя! Приех го като нещо отдавна очаквано: Оказвах се на върха на висока, недостъпна скала, от която няма слизане. Но аз знаех какво да правя - просто леко се оттласнах с пръсти и разтворих ръце за...полет. Надолу беше непреодолима пропаст, а аз летях, сякаш цял живот това съм правил!!! И винаги, когато на сън се окажех на "неподходящо" място, си знаех вече, че това е сън и мога да правя каквото си поискам... Физическата раздяла с подителите ми прекъсна за дълго тези мои "нощни пътешествия". После се появи първото "видимо отделяне" - сънувах, че съм залепил гръб към тавана и гледам тялото си долу легнало... Върхът на изживяванията ми беше, когато видях тялото си долу без... глава!!! Вяроятно съм преминал някой от сериозните си катаклизми, след който тези ми сънища изчезнаха!...Сега си мечтая за тези сънища.
bez ime
za kolko minuti moje da se izliza ot tialoto
bez ime
opitvam ot dosta vreme no ne se polu4ava bih iskal ot niakoi niakakav savet
Анонимен
супер интересно - знам от опит
Трантор
Това трябва да го науча!
Коментирай
loading...