Дали опитността извън тялото е вид халюцинация

Няма единна приета дефиниция за халюцинациите и не е ясно как точно те се отнасят спрямо сетивното възприятие, илюзиите, мечтите и въображението.  Все пак, като халюцинация може да се определи очевидното възприемане на нещо, което не присъства физически. В тази категория се включват широка гама от преживявания, които се проявяват при хора, които не страдат от някакъв вид умствено или психическо разтройство. Визуалните образи могат да се появят преди заспиване (hypnagogic), веднага след събуждане (hypnopompic) или могат да се появят в следствие на употребата на наркотици, безсъние или тежък стрес. Те могат да приемат много форми от прости изображения, до сложни и комплексни сцени.

Въпреки че е възможно да има халюцинации, включваща почти всякакъв вид изображения, отдавна е известно, че има забележителни сходства между халюцинациите на различни хора, при различни обстоятелства. Халюцинациите са класифицирани през миналия век по време на период, когато много художници и писатели са експериментирали с хашиш и опиум, като помощни средства, за да се изразят по-добре. През 1926г. Клъвър започва серия от разследвания за въздействието на мескалина и описва четири постоянни видове. Това са първият тип решетка или шахматна дъска, втория тип паяжина, третия тип конус и четвъртия спирала. Клувър установява, че тези форми се появяват при халюцинации, предизвикани от голямо разнообразие от условия.

През 60-те години на 20-ти век много психоделични наркотици започват да се използват широко за развлекателни цели и научни изследвания и ефекта от тяхното действие се разпространи широко. Лиъри и други изследователи се опитаха да разработят методи с които лицата, които са под въздействие на наркотика да описват какво се случва с тях. В крайна сметка Лиъри и Линдзи разработиха т.н. „духовна пишеща машина” с двадесет ключа, представляващи различните субективни състояния. Хората обект на изследването били обучени да я използват, но високите дози наркотик, които взимали, пречели на способността им да натискат клавишите, поради което станало наложително търсенето на по-добър метод.

Десет години по-късно Сийгъл изследване с хора употребяващи марихуана и ТНС. Той просто ги моли да споделят какво виждат след като са употребили наркотика. Дори и при хора без никакъв духовен опит той открива забележителна последователност в халюцинациите им, като в ранните етапи преобладават простите геометрични фигури. Често се появява ярка светлина в центъра на зрителното поле, която закрива централните детайли, но позволява да се види изображението в неговите краища, като се създава една перспектива за тунел. Често изображенията сякаш пулсират и се приближават или отдалечават от светлината в центъра на тунела. На по-късен етап геометричните форми са заменени от сложни изображения, включително разпознаваеми сцени с хора и обекти, понякога с животни или карикатури на хора.  Дори и на този етап има голяма последователност и изображенията от паметта играят голяма роля.

Въз основа на работа, Сийгъл конструира списък с осем форми, осем цвята и осем модели на движение и обучава участниците в изследването си са ги използват, когато взимат различни лекарства или плацебо в контролирана среда. При употребата на амфетамини и барбитурати се констатират предимно черно-бели форми, които се движат безцелно. При употребата на THC, псилоцибин, LSD и мексалин формите станали много по-организирани след натрупването на повече опит. След 30 минути обектите на изследването са виждали повече решетъчни форми и тунели, а цветовете се променяли от синьо до червено и от оранжево до жълто. Движението на формите става по-организирано с вече ясно изразени модели на въртене. След 90-120 минути повечето форми са решетъчни тунели, след това започват да се появяват сложни изображения, свързани със спомени от детството, емоционални спомени и някои фантастични сцени. Дори и тези спомени често се появяват под формата на решетка или тунел. По време на пика на халюцинациите, хората които ги изпитват споделят, че те също започват да участват в изображението. По това време те спират да използват сравнения и започват да говорят за халюцинацията, като нещо реално. Хората споделят за много креативни изображения, които се променят изключително бързо. Според Сийгъл на този етап хората започват да се чувстват отделени от собственото си тяло.

Паралелите между употребата на наркотици, предизвиканите халюцинации и спонтанната преживяванията близки до смъртта. Създава се едно чувство за реалност на всичко, което се вижда. Наркотиците, които предизвикват халюцинациите са тези, които са благоприятни и за предизвикване на опитност извън тялото.

Съществуват много предположения защо формата на тунел се констатира толкова често. Понякога това се сравнява с феномена „тунелно зрение”, при което зрителното поле е значително стеснено. При халюцинации и ОИТ обаче зрителното поле е много голямо и въпреки това то отново придобива формата на тунел. По-правдоподобна алтернатива изглежда начина по който ретината се преобразува на кортикалното пространство. Ако по права линия във визуалния кортекс на мозъка, ретината представлява кръгла структура, която след стимулация по права линия добива състояние на кортикална възбуда и може да създаде усещане за концентрични кръгове под формата на тунел. Тези аргументи са важни за да разберем визуалните илюзии на мигрената, при които възбужданията се разпространяват в някои части на кората на главния мозък.

Друга разумна възможност, че тунелът има нещо общо с някакви постоянни механизми. Например обектите, които се движат или ние се движим към тях, променят своята форма и размер, като проекция върху ретината. Тялото ни има постоянни механизми, които компенсират този ефект. При много големи обекти изкривяванията на перспективата са задължителни. Така например отдалеч виждаме сградите, като прави стени и покриви. Ако този механизъм действа по неподходящ начин и вътрешно генерира спонтанни сигнали, това може да доведе до форми на халюцинация и перспектива под формата на тунел.

В предизвиканите от употребата на наркотици халюцинации може да дойде момент, при което човека става част от изображението и всичко става много реално за него. Сравнението с опитност извън тялото е интересно, защото една от най-постоянните характеристики на спонтанната опитност извън тялото е, че тези които са я изпитали твърдят, че всичко е било много истинско. Ако това е халюцинация подобна на тези предизвикани от наркотиците, след това може ли да изглежда толкова реална. Сложете на едно място информацията от когнитивната карта на паметта и халюцинациите при които информацията от паметта се изпитва и възприема. Това са много от съставките за преживяване на една класическа опитност извън тялото.

Какви са разликите между халюцинациите и ОИТ? Повечето хора твърдят, че когато са преживели ОИТ съзнанието им е било напълно будно и са мислени напълно нормално. Това обаче важи в пълна сила и за халюцинациите. Употребата на определени наркотици може да накара съзнанието да бъде по-ясно от всякога, точно както се получава и при ОИТ. Една от отличителните разлики е, че при ОИТ обектите на възприятието са организирани последователно и стабилно, както във физическия свят. Това обаче не винаги е така и в много случаи преживяванията свързани с ОИТ са отвъд всичко познато от физическия свят.

Подробното разглеждане на изображенията и халюцинациите, може да осигури някаква рамка за разбирането на ОИТ.  ОИТ се разглежда, като една от многото форми на преживявания, свързани с халюцинациите. Но ако ОИТ е основно халюцинации и нищо реално не напуска тялото, тогава паранормалните събития не трябва непременно да се свързват с него. Тогава обаче хората не би трябвало да виждат далечни непознати места или влиянието на обекти, както твърдят много от хората преживели ОИТ.