Има ли връзка опитността извън тялото с психично заболяване

Ако опитността извън тялото се разглежда откъм психологическите процеси, а не откъм паранормалните, трябва да проучим какви може да са тези процеси. Нека започнем с психиатричния подход  и да проверим дали симптомите на опитността извън тялото се срещат някои от психичните заболявания.

Нойс и Клети оприличават преживяванията близки до смъртта с феномена на деперсонализацията. Свързана с деперсонализацията е и дереализацията. Заобикалящата среда на страдащия от деперсонализация започва да изглежда нереално и той се оказва откъснат от реалността. Страдащите от деперсонализация не изпитват емоции, въпреки, че се опитват да ги изразят. Те могат да изпитват тревожност, разтройства свързани с времето и мястото, промени в изображението на тялото и възможност да наблюдава нещата на няколко метра над физическото си тяло. Пациентите страдащи от тази болест характеризират образа си като блед и безцветен, а някои се оплакват, че са загубили силата на въображението си.

Това описание не съответства на някой, който е изпитал преживявания близки до смъртта. Има нарушаване на околната среда и промени в изображенията при ОИТ и ПБС, но обикновено изображенията стават по-светли, ярки и цветни, а не бледи и безцветни. Има промяна в емоциите, но повечето хора споделят, че те са положителни и са свързани с дълбока любов, радост и положителни емоции. От гореизложените доводи става ясно,че състоянията деперсонализация и дереализация нямат много общи неща по между си с ОИТ и ПБС. Има някакви малки прилики, но непреодолимите различия са много по-съществени.

Друга психична болест, която ще разгледаме е синдрома на Капгра. Човек, който страда от този синдром може да има илюзията, че негов приятел или роднина е заменен от негов двойник. Този въображаем двойник е толкова истински, че нищо не може да разубеди страдащия от синдром на Капгра, че това не е истинският човек. Дори от това много кратко описание е очевидно, че тази илюзия съвсем не прилича на опитност извън тялото.

Двойното наблюдаване може да се наблюдава и при autoscopy, където буквално виждаш себе си. Въпреки, че опитността извън тялото рядко се отличава от autoscopy в психиатричната литература. Основната разлика е, че опитността извън тялото включва чувството, че си извън тялото, докато при autoscopy обикновено само се вижда двойно. Някои виждат цялото си тяло двойно, докато други само някои части, като например лицето. Има вътрешна форма на autoscopy при която човек може да види вътрешните си органи и cenesthetic форма при която не се вижда, а само се чувства присъствието на двойник. Налице е и обратна форма на autoscopy при която обекта не може да се види, дори когато се опитва да се погледне в огледалото.

Съвсем друг прочит на autoscopy е през психичните проблеми с които понякога е свързана. Един от тези проблеми е мигрената, най-очевидният симптом на която е главоболието. По време, преди или след болката някои хора страдащи от мигрена очевидно изпитват и autoscopy. Въпреки това хората страдащи от мигрена и изпитващи спонтанно autoscopy или опитност извън тялото не доказват, че съществува някаква връзка между двете.