Преживявания близки до смъртта

В последно време много се говори за преживяванията близки до смъртта и опита който натрупват хората изпитали близката среща със смъртта. Преживяванията са дефинирани като точно копие на физиологичния преход към физическата смърт. Това е съзнателен вътрешен опит при който гледаме на нещата, като обект който участва в преживяването, а не като зрител.

Изследвания

Реймънд Мууди е интервюирал много хора, които са били съживени след злополуки и след събраната информация е направил идеализирана версия на типичното преживяване близко до смъртта. Той подчертава, че нито един човек не е изпитал цялостното преживяване, но отделните му части са изпитани от много от хората. Ето и неговото описание за преживявания близки до смъртта:

“Умиращ човек, който достига точката на критично ниско функциониране на физическата си система и чува как доктора, който се грижи за него го обявява за мъртъв. След това започва да чува неприятни звуци, като силен звън или шум в ушите и чувства, че се движи много бързо през дълъг тъмен тунел. След това преживяващия се озовава извън физическото си тяло, но все още е в непосредствена близост до него и вижда собственото си тяло, като наблюдател. Той наблюдава опитите на докторите да го реанимират и е в състояние на емоционален катаклизъм. След първоначалното стъписване, човек се събира мостепенно привиква със странното си състояние. Той установява, че все още има „тяло”, което обаче е много по-различно от физическото тяло, което е напуснал. Скоро започват да се случват и други странни неща. На помощ се притичват духовете на приятели и роднини, които са починали и един непознат дух изпълнен със светлина се появява отпред. Този непознат дух задава по невербален начин въпрос на преживяващия да направи оценка на живота си, като му помага, показвайки му моментално най-важните събития от неговия живот. В един момент човек доближава някаква своеобразна граница, която може би се явява границата между земния живот и следващия живот. Тогава преживяващия открива, че трябва да се върне на земята, че все още не е дошло времето за неговата смърт. В този момент започва съпротивяването, досега преживяването в отвъдното е приемано без желания за завръщане. Изведнъж човек бива поразен от силни чувства, като радост, любов и мир. Въпреки настроението и мислите преживяващия някак си успява да се върне във физическото си тяло и да оживее.

По късно преминалия през всичко това човек се опитва да обясни на близките си какво му се е случило, но изпитва големи проблеми, тъй като не може да намери адекватни човешки думи, за да опише преживяването си. След известно време много от хората започват да му се присмиват и той спира да разказва за преживяванията си. Опитът натрупан по време на преживявания близки до смъртта променят коренно живота на хората, техните възгледи за смъртта и отношението им към живота.”

Паралелът между преживявания близки до смъртта и астрална проекция, при която се осъществява преход към друг свят с помощта на хора, които вече са направили преминаването и на по-висши същества. Изследователската работа на Муудис ни дава добра представа за това какво представляват преживяванията близки до смъртта, но не дава отговор на въпроса, колко разпространени са тези преживявания.

Проучване от Ринг

След Мууди са направени проучвания от кардиолозите Роулингс и Сабом. Най-детайлното проучване е направено от психолога от Кънектикът Кенет Ринг. Той прави своето проучване сред хора които са били близо до смъртта или хора съживени след клинична смърт. Около 48% от тях съобщават за преживявания, които са били частично или изцяло препокрити с описанието на Мууди. Над 95% от анкетираните, заявяват, че изживяното от тях не е било някакъв вид сън, а някакво много по-ярко и реалистично преживяване. Някои аспекти на преживяното обаче са трудни за изразяване, поради факта, че то не може да се сравни с нищо, което им се е случило до този момент.

Една от най-интересните находки на Ринг се отнася до етапите на опитност. Той установява, че по-ранните етапи на преживяването са споделяни по-често. Първият етап на духовен мир е бил преживян от 60% от хората участвали в експеримента му, като някои от тях не са достигнали до по-нататъшен етап. Следващият етап е този който буди най-голям интерес, при който духа се отделя от физическото тяло и на практика имаме опитност извън тялото. Около 30% от участвалите в експеримента на Ринг са достигнали до този етап и това което те съобщават като преживявания много наподобява на описанията за опитност извън тялото. Не всички обаче имат еднакви преживявания. Много от анкетираните са описали, че са се чувствали отделени или откъснати от всичко, което им се случва.

Ринг се опитва да разбере два специфични аспекта на този вид опитност извън тялото. Първо той попитал анкетираните дали са имали усещането, за някакъв нов вид тяло, след напускането на физическото тяло. Отговорът на анкетираните е бил по-скоро отрицателен, повечето не са усетели някаква форма на тяло, а само съзнание. Същият отговор се е получил и когато Ринг им е задал въпроса за т.н. „сребърна нишка”. Повечето анкетирани не са могли да опишат тази „сребърна нишка”, която ги свързва с физическото им тяло.

След етапа на опитност извън тялото идва навлизането в тъмнината, изпитано от почти 25% от анкетираните. Този етап е описан, като пътуване в черна необятност, без форма или измерение. Описва се още като празнота, нищото или много спокоен мрак.

След това идва етапът на светлината. Той е достигнат от около 15% от анкетираните. Светлината понякога е в края на тунела или се съзира в далечината. Светлината е силна и ярка, но не наранява очите. Понякога светлината се свързва с някакъв вид присъствие или глас, който казва на човек да се върне.

Накрая около 10% от анкетираните съобщават, че са преминали през светлината и са навлезли в един нов свят. Те описват този свят, като място с невиждана красота, поляни със златна трева и красива музика. На този етап хората биват поздравени от починали роднини се чувстват толкова добре, че не искат да се завърнат.

Анализи на Нойс и Клети

Съвсем различен вид анализ прилагат Нойс и Клети. Те събират информация от жертви на падания, давене, произшествия, сериозни заболявания и други животозастрашаващи ситуации. Те подчертават такива характеристики, като променено възприятие за време, чувство за нереалност, загуба на емоции и чувство на откъсване. Те открили, че тези характеристики се наблюдават по-често при хора, които са убедени, че са на път да умрат. Техния опит се тълкува, като форма на деперсонализация (загубата на чувството за материално съществуване) у лицето, чийто живот е заплашен. Това е един вид бягство или откъсване от неизбежната смърт на физическото тяло.

Два други аспекта ще разгледаме сега. Първо липсват всякакви пътувания до ада. Нито Мууди, нито Ринг  имат данни за преживявания свързани с ада. Въпреки това кардиолога Морис Роулингс предполага , че пациентите не си спомнят изживявания свързани с ада и са склонни да ги забравят с времето. С други думи тяхната памет изключва неприятните моменти. Според Роулингс  липсата на спомени свързани с ада се дължи на факта, че пациентите са интервюирани дълго след близкото им преживяване до смъртта и те запомнят ясно само приятните моменти. Според него не е добрата страна на изживяването, която има най-силно въздействие.

Друга аспект, който трябва да се спомене е т.н. преглед на живота. Често се установява, че човек, който е бил близо до смъртта виждат сцени от миналото си, които бързо преминават през съзнанието им като отделни кадри или снимки. Ринг установява, че около една четвърт от анкетираните от него хора споменават за подобно преживяване. Жертвите на катастрофи по-често споменават, че живота им е минал, като на лента за секунди.

Общите ефекти на преживяванията близки до смъртта са два вида: философски и етични. Основните философски промени са свързани с промяна на отношението към смъртта и задгробния живот. Изследванията на Сабом в това отношение са изключително интересни. Той попитал хората, които не са изпитали преживявания близки до смъртта и тези, които са изпитали такива, дали са променили възгледите си за смъртта и задгробния живот. В проучването му участвали 45 човека, които не са изпитали ПБС и 61 изпитали ПБС. От първата група група 39 са изпитвали същия страх от смъртта, 5-ма са изпитвали повече страх и само 1 е изпитвал по-малко страх. На противоположния полюс са били хората изпитали ПБС. От тях 50 човека са изпитвали по-малко страх от смъртта и 11 са изпитвали същия страх. Резултатите са били подобни и относно вярата в задгробния живот. При хората, които на се изпитали ПБС вярата в задгробен живот е останала непроменена, а при тези, които са изпитали ПБС 47 са заявили, че вярата им в задгробния живот се е увеличила. Ринг намира корелация между загубата на страх от смъртта и това което той нарича ядро на ПБС. Мууди коментира забележителния урок, който ни носи ПБС:

„Почти всеки изпитал преживявания близки до смъртта подчертава колко е важно в този живот да се опитваме да даряваме любов на другите. Любов в уникален и дълбок вид.”

Той добавя, че втората характеристика е осъзнаването на важността на търсенето на знания, които да не се ограничават само до материалния свят.

Редица физиологични обяснения са напреднали благодарение на ПБС. Двете най-разпространени са целебрална аноксия и деперсонализацията. Целебралната аноксия предизвиква халюцинации, поради недостиг на кислород в мозъка. Такива халюцинации често съответстват на физически събития от реалния живот. В такъв случай може ли ПБС да се определи като халюцинация? Може би да, но със сигурност не е заблуда. Ринг и Мууди уточняват, че преживяванията не са по-различни и когато няма недостиг на кислород  за мозъка.

Общ фактор, който стои в основата на всички физиологични обяснения на ПБС е опита на пръв поглед да се избегне интерпретацията на преживяването, като опитност извън тялото. Сабом стига до извода, че тази хипотеза пасва най-много на събраната информация, докато Ринг заключва, че има изобилие от емперични доказателства сочещи към реалността на преживяването извън тялото. Опитността извън тялото прилича много на описанията давани от хора изпитали ПБС. Това води до заключението, че са на лице много силни доказателства, че смъртта включва отделянето на второ тяло от физическото тяло.