Духовни пътувания

Духовният подход към опитността извън тялото

Нека първо въведем концепцията за духовно пътуване. Духовното пътуване е форма на преживяване извън тялото, която се прави доброволно с цел постигане на някаква духовна цел. За да изпитате преживяване извън тялото, вашата душа или съзнание, трябва временно да напуснат физическото тяло. По време на преживяване извън тялото физическите сензори са затворени. Когато това се случи един цял нов свят се отваря пред нас. Духовното пътуване е специален вид опитност извън тялото, където се увеличава съзнанието на индивида и той или тя са способни да контролират ситуацията и да насочват преживяването там където искат.

Спектъра от преживявания постигнати при духовното пътуване е много широк и може да включва психични и духовни състояния. В повечето случаи хората изпитващи духовни пътувания ги помнят много ясно и могат да се учат от тях.

Духовното пътуване понякога се нарича трансцендентен или екстатично преживяване, защото възбужда вътрешните сетива, а не физическите сетива. То също ни предлага преживявания коренно различни от физическия свят.

Целта на духовното пътуване

Целта на духовното пътуване е мистичен или трансцедентен религиозен опит. Причината хората да се вълнуват и да искат духовно пътуване е, че то е уникално средство за доближаване и докосване на далечните нива на религиозно съзнание. Това става чрез серия от уроци за естеството на идентичността и свободата на душата да пътува в различни не физически светове. Тези уроци постепенно водят човека търсещ духовно пътуване до различни психични и духовни състояния, които увеличават индивидуалната свобода и духовното осъзнаване. Духовното пътуване ни предоставя една вътрешна лаборатория, където можем да експериментираме с техниките и методите, които насърчават психическото израстване на съзнанието ни.

Преживявания близки до смъртта – ограничена форма на духовно пътуване

Едни от честите форми на духовно пътуване са преживяванията близки до смъртта. Концепцията за преживяване близко до смъртта е разработена от д-р Реймънд Муди младши в книгата му „Живот след живота” през 1975г. При преживяванията близки до смъртта, душата на човек временно напуска физическото му тяло. Отначало когато човек изпитва преживяване близко до смъртта, той обикновено вижда безжизненото си тяло и заобикалящата го физическа среда от много близко разстояние. След това обикновено физическата среда се променя и изпитващия преживяване близко до смъртта среща своя духовен водач или друго духовно същество. Преживяванията близки до смъртта са ограничена форма на духовно пътуване в три аспекта.

Първо то се случва спонтанно в следствие на екстремно преживяване, а не доброволно, като част от духовното израстване. Второ човек изглежда упражнява някакъв контрол над преживяването си извън тялото, когато то е свързано с физическата среда. Когато средата започва да се променя от физическата, обикновено се намесва някаква висша сила, като духовен водач. Този водач насочва преживяването в посока, която човек не може да контролира. Трето, преживяванията близки до смъртта нямат такъв широк обхват и не носят толкова опит, колкото целенасочените духовни пътувания.

За щастие не е необходимо да преживеете преживяване близко до смъртта, за да трупате опит от духовни пътувания.