Назад до Изледване на опитността извън тялото

Визията при опитност извън тялто

  1. Визията при опитност извън тялто
  2. Нещо напуска ли тялото по време на ОИТ?
  3. Екстрасензорните възприятия и ОИТ

В края на 60-те години Чарлс Тарт започва първите лабораторни тестове с доброволци, които са преживели опитност извън тялото. В допълнение към физиологичните изследвания той изследвал и спосбността на хората да виждат обекти, които са извън полезрението му. Първото му проучване било с пациентка, която спала в лабораторията в продължение на 4 вечери. Тарт написал на едно листче 5 цифрено число и го поставил на рафт на около 2 метра над леглото и, където тя нямала абсолютно никакъв шанс да го достигне и да види числата. През първата вечер пациентката не е изпитала ОИТ. На втората вечер не е могла да достигне височината на листчето и е видяла само часовника. На третата вечер е имала ОИТ, но е пътувала някъде другаде и накрая на четвъртата вечер духа и се е издигнал до мястото, където било поставено листчето и на сутринта тя съобщила на д-р Тарт, че написаното число е 25132. Това разбира се е било същото число, като вероятността жената да го е отгатнала по случайност е била 1 към 100 000.

Това било достатъчно на Тарт да заключи, че това е нещо паранормално. Вторият участник в изследването на Тарт е бил Робърт Монро, който е посетил лабораторията за 9 сесии, като едва в предпоследната е успял да предизвика ОИТ, като в последствие е успял да предизвика общо 2 ОИТ. По време на първата от тези ОИТ той видял мъж и жена, но без да разпознае кои са те или къде се намират. По време на втората си ОИТ Монро положил по-големи усилия да остане близко до физическото си тяло и успял да види служителка в лабораторията, която следи показанията на апаратурата. С нея бил и мъж, който той не познава и който той описал с подробности след това. Оказало се, че това е съпругът на служителката, който дошъл, за да и прави компания. Монро обаче не успял да види числата на листчето на рафта и поради това не могъл да се направи истински тест  на екстрасензорните му възприятия.

През 1971г. Карлис Осис започнал да планира изследвания на ОИТ в Американското общество за изследване на психиката. Първият човек, който той тестван бил Инго Суан, който посещавал лабораторията 2-3 пъти седмично. Джанет Мичъл го тествала, дали той може да види обект, който е извън полезрението му. На около 5 метра височина била поставена платформа, която била разделена на две и от едната и страна имало много предмети. Суан бил помолен ако може да пропътува разстоянието до там и да види какви са предметите.

След преживяна ОИТ, Суон обикновено прави чертежи на това, което е „видял”. Въпреки, че тези рисунки били далеч от перфектните форми на оригиналните предмети, но били достатъчно близки, като вероятноста той да ги е отгатнал по случайност била изчислена на 1 към 40 000.

Резултатите от тези експерименти били много окуражаващи. От резултатите на Тарт станало ясно, че въпреки трудностите хората участвали в експеримента му видяли правилно числото, което е оставил на рафта над леглото. По-нататъшните му изследвания показали, че визията извън тялото може да бъде толкова объркана и хаотична, колкото и свръхестествените възприятия. Осис помолил всички хора изпитали ОИТ да отидат в Американското общество за изследване на психиката за извършване на тестове. На молбата му се отзовали над 100 човека. Те били тествани дали могат да „пътуват” до отдалечена стая и да видят какви обекти има там. Осис установил, че повечето от тях си мислели, че могат да видят целта, но болшинството сгрешили. Той заключил, че по-голямата част от изживяванията на участниците в проучването му нямали нищо общо с ОИТ.

Рейтинг:
5.0/5 на базата на 2 оценки

Свързани продукти

Отзиви

Коментирай
loading...