Визията при опитност извън тялто

Голяма част от последните изследвания на ОИТ са насочени към важния въпрос „Нещо напуска ли тялото по време на ОИТ?” От една страна стоят "ecsomatic" или "extrasomatic" теории, които твърдят, че нещо напуска тялото. Това нещо би трябвало да бъде астралното тяло на традиционната теория или някакъв друг вид на съществуване. Морис акцентира на аспекта, че хората могат да напускат тялото си временно, по време на ОИТ и постоянно по време на физическата си смърт. От друга страна има теории, които твърдят, че нищо не напуска тялото. Някои от тези теории прогнозират, че няма паранормални събития по време на ОИТ, но по-голямата част твърдят, че нищо не напуска тялото, но хората използват свръхсензорни възприятия, за откриване на отдалечените цели. Тази концепция е била посочена, като теория за въображение плюс свръхсензорни възприятия.

Тази последна теория е проблематична. Терминът свръхсензорни възприятия е неправилно дефиниран и включва почти всички резултати споменати от хората. Как тогава той може да се изключи?  От тези две теории, как да разберем коя е вярна? Независимо от трудностите няколко парапсихолози са си поставили тази трудна задача. Осис например предложил, че ако човек е в процес на ОИТ и има второ тяло, което се намира на отдалечена позиция, тогава той трябва да може да вижда обекти от тази отдалечена позиция. Ако използва свръхсензорни възприятия, той трябва да вижда нещата като свъхсензорни възприятия.

Тази обща идея довела Осис до следния експеримент. Той поставил буквата „d” по такъв начин, че ако се гледа директно (посредством свръхсензорни възприятия) да се вижда „d”, но ако се гледа от определена позиция отразена в огледалото да се вижда „p”. Следвайки тази идея той разработил своето оптично устройство, което показвало различни картини в няколко цвята, разделени на четири квадрата. Окончателното изображение се получава, като се съберат белите  и черни очертания, цветното колело и серия от огледала. Ако наблюдавате изображенията посредством свръхсензорни възприятия няма да намерите пълната картина. За да направите това единственият начин е да погледнете през прозорчето за наблюдение.

Експериментите с това устройство са били извършени с Алекс Танос, психолог от Мейн. Танос легнал в шумоизолирана стая и бил помолен да напусне тялото си и да отиде до стаята, където се намира устройството. След това да погледне през прозорчето за наблюдения и да разкаже какво е видял. Осис установил, че отначало Танус не се справял, но след това започнал да се подобрява.

На всяко проучване на Танус е казвано дали е бил прав или греши и по този начин се е търсел критерий по който да се определи неговият успех. При опитите в които той споделял, че е най-уверен, резултатите му се доближавали до цвета и аспекта на целта. Осис твърди, че този аспект е най-важното нещо с което да изпробва своята теория, защото някои от цветовете са променяни от оптичното устройство и ще бъде много трудно да се осъществи, посредством свръхсензорни възприятия. При следващите се използвало цветно колело и три рисунки в шест цвята.  Този път общите резултати не са толкова значителни, но оптималните резултати за целта са били значителни и през втората половина на експеримента. Танус оцелва на няколко пъти целевите аспекти, особено онези, които според Осис са необходими  за локализирано наблюдение.

Блу Хари е човека дал много интересна информация за физиологията на ОИТ. Той е участвал в тестове по време на своите ОИТ, но според Рого резултатите от тях са само спорадично успешни, за целите на целевите проучвания, затова той се концентрирал върху други аспекти на неговия опит.