Паралелните светове вероятно съществуват и взаимодействат помежду си

Идеята за паралелните светове е сред любимите теми на писателите на научна фантастика, но и популярен обект на интерес от много изследователи. Според някои от тях съществуват две различни версии на един и същи свят с малки разлики помежду им. Изглежда, че вероятността за това съществуване може да се окаже една наистина неналудничава идея, ако се опрем на квантовата теория.
Група австралийски и американски физици, правят изводи, че може да съществуват няколко версии на нашата вселена, които могат да взаимодействат помежду си на квантово ниво. Д-р Хауърд Уайзман и д-р Майкъл Зала от Грифит Университет в Австралия, заедно с д-р Дирк Андре Декерт от университета в Калифорния са публикували тяхната така наречена теория: ''Взаимодействие между световете'' в списание Phisical Review X.
Фактът, че квантовата механика може да покаже странни явления е известен, като се нарушат причината и следствието. Ето защо е толкова трудно да се обясни същността на тези явления.
''Всяко обяснение за квантовите явления ще бъде странно, защото няма ясни правила за стандарта и нестандартна на квантовата механика. Все още всичко е на етап лабораторни експерименти. Нашето твърдение е че има обикновени паралелни светове, които си взаимодействат по специален и фин начин'' – Д-р Уайзман.
Новата теория е алтернативна концепция на друга наречена ''много светове'', която беше изложена през 1950 г. от американския физик Хю Еверет, която също обяснява за квантовите частици и вероятността да се намираме в две вселени едновременно. Според тази теория множество Вселени могат да се препокриват и влияят една от друга/
Учените изтъкват три ключови точки за разбирането на паралелните - Първо: гигантският брой вселени, които могат да бъдат почти идентични. Второ: Всички вселени се намират в еднакво състояние. Трето – съществува сила на отблъскване между тези вселени, което е причина за квантовите взаимодействия между тях.
Независимо от някои отправени негативни критики като например статията на чешкия физик Лубош Моти, в която той определя подхода на учените като ''безнадеждна загуба на време'', проф. Уайзмън и неговият екип са оптимистично настроени за перспективите на своите изследвания. Най-голямото предизвикателство, което стои пред екипа му е да предложат начини за тестване на хипотезата си и да намерят индикации за възможни взаимодействия и контакти с други светове.
''Идеята за взаимодействия с други вселени вече не е чиста фантазия...''
                                                                                                                      проф. д-р Уайзман