Пътища към по-висше съзнание

Ако не се радвате на всеки миг от своя живот, тук и сега, то е защото вашите зависимости (желания, привързаности, потребности, очаквания, емоционално програмиране, модели за това как животът би се отнесъл с вас и пр.) ви държат блокирани в мъртвото минало или въображаемото бъдеще. Те пречат на изживяването ви, тук и сега. Всичко в живота ви представлява безкраен настоящ момент и Вашето изживяване на този момент се създава от изградената представа в ума ви.

Повечето хора пребивават на по-ниски нива на съзнанието, обсъждайки безкрайно какво са правили в миналото си или какво планират за в бъдеще. Най-добре е да не се занимавате с дискусии относно миналото или да оставяте съзнанието си „прилепено" към това минало, тъй като постоянното объркване на ума ви (съчетано със стремителния поток изливащи се думи) възпрепятства пълното изживяване на настоящия момент от живота ви.

Няма да създадете най-доброто бъдеще за себе си, като непрестанно се затормозявате с мисли за бъдещето. Ако има нещо, което трябва да правите тъкмо тук и сега - заемете се и го свършете. Ако сте направили нещо, което според вас е трябвало да се направи в дадения момент, не е нужно да изпълвате съзнанието си с мисли за бъдещето.

Верните решения на проблемите в живота ви ще се явят, след като престанете да спорите със зависимостите си и напълно се настроите към хората и нещата около вас. Когато наблюдавате съзнателно собственото си тяло и ум, както и всичко около себе си, от едно дълбоко, умиротворено място вътре в себе си, ще откриете, че там интуитивно избликва всяко нещо, което трябва да разберете. С проницателност и самопознание ще вършите най-подходящото, за да „течете" и да се движите заедно с реката на живота край вас.

Вие можете да бъдете тук и сега, само когато незабавно приемате емоционално всяко нещо в живота си. Ако желаете да промените нещо - чудесно. Направете го. И можете да постигнете действително ефективни промени, стига съзнанието ви да е свободно от емоционален смут. Ще бъдете по-възприемчиви и силни, защото ще сте способни да използвате пълноценно ресурсите на вашия страхотен биокомпютър, за да поеме той в която и да е предпочитана от вас посока.

Например ако гумата на колата ви се спука, сигурно ще се ядосате на гумата, ще се разгневите на хората, които са ви я продали, ще се разстроите от налагащите се непредвидени разходи. Но може и да не позволите на страстите да разрушат спокойствието и ведростта ви. Освен това, спукването на гумата е част от вашето тук и сега на живота ви. И ако се разстройвате, само бихте направили ситуацията по-неприятна. Не бъдете зависими от желанието гумите ви да не се пукат; издигнете се до естественото предпочитание гумите ви да остават напомпани и да ви служат дълго. Когато гумата се спука, просто приемете неприемливото. Разберете, че това е една реалност в живота ви, тук и сега. Въпреки че сте изгубили гумата, вие не сте изгубили спокойствието и ведростта си; или точно обратно: излъчили сте вибрации, отразяващи вашите зависимости към околните и с това сте им причинили напрежение и безпокойство.

Покоят е краят - покоят е също и. смисълът, помагащ ви да живеете ефективно. Настройвайки се изцяло към настоящия момент в живота си, вие ще откриете, че имате винаги достатъчно, за да се радвате на всеки един миг. Единствената причина, поради която не можете да изпитвате щастие във всеки момент, е това, че сте обсебили съзнанието си чрез мисли за нещо, което нямате; или чрез опитите да се придържате към нещо, което имате, но което не е по-уместно в съществуващия поток на живота ви. Тук и сега (а не миналото и бъдещето) е ключът към оптималния модел на взаимодействие между вас, хората и нещата в заобикалящата ви реалност.

Смисълът на нашето тук и сега е илюстриран красиво от една дзен-история за монах, преследван от два тигъра. Монахът стигнал до края на една скала. Погледнал назад - тигрите били почти до него. Забелязвайки някаква лоза, която растяла увита около скалата, той бързо допълзял до ръба и се заспускал по лозата. После, когато погледнал надолу, видял двата тигъра да го очакват на дъното на урвата. Погледнал нагоре и забелязал, че две мишки прегризват лозата. Точно тогава той зърнал чудесна ягода близо до ръката си. Откъснал я и се насладил на най-вкусната ягода през целия си живот!

Дори и само на минути от смъртта, монахът е успял да се порадва на своето тук и сега. Животът постоянно ни изпраща и „тигри", и „ягоди". Но успяваме ли да се радваме на „ягодите"? Или използваме безценното си съзнание, за да се страхуваме от „тигрите"?

Забележете, че монахът е откликнал изцяло на физическата опасност по най-интелигентния начин. Той е избягал от тигрите и е пропълзял по лозата. Извършвайки това, той се е потопил в настоящия момент, радвайки се на онова, което му остава. И въпреки че от смъртта са го делели броени минути, не позволил мислите за бъдещето да го ужасят. След като направил всичко, което могъл, той използвал скъпоценното си съзнание, за да се радва на последните мигове от живота си.

Има един израз: „Страхливецът умира хиляди пъти; храбрецът - само веднъж." За всички нас смъртта е част от нашето бъдеще. Но ние не трябва да се превръщаме в онова, което екзистенциалистите определят като "жив мъртвец".

Можем винаги да открием неща, които преувеличено да възприемем като заплаха за нашата сигурност, усещания и сила. Или можем съзнателно да извършим всяко необходимо действие, предотвратяващо заплахата, и тогава да насочим вниманието си и да се наслаждаваме на всичко, на което трябва да се радваме. И ние имаме винаги достатъчно, за да сме щастливи, ако умеем да се радваме на онова, което имаме, без опасения за онова, което нямаме.