Последствия от травмите на Първа чакра

Някои хора възприемат тялото си като „това нещо, което мъкна със себе си". Други се тревожат за фигурата си до степен на мания, опитвайки се да наподобят външността на манекените. Трети, с професия танцьор например, казват: „Побеснявам, когато тялото ми не изпълнява това, което е замислено."

Тялото може да бъде чужда същност за личността, чиято първа чакра е увредена, да бъде възприемано по-скоро като статично нещо, отколкото като живо утвърждение на душата. Отчуждението от тялото довежда до опредметяване на тялото, което означава, че то се схваща като предмет, като нещо, подобно на начина, по който майсторът на кукли гледа на своите творения.

Жените в западната култура често разглеждат тялото си като предмет дори ако не са преживели никакво малтретиране като деца. Както пише С.Кено в Успокояване с храна, „само чрез усилено и непрекъснато трениране се е стигнало дотам едно интелигентно човешко същество да вижда себе си по-скоро като украшение, първостепенна задача на което е да постигне стройно тяло, отколкото като пълноценно човешко същество, което има десетки хиляди други дела и неограничен потенциал". Опредметявайки себе си и другите, ние започваме да гледаме на тялото по-скоро като на нещо, което може да бъде контролирано и поддържано, отколкото като на живо, динамично утвърждение на това кои сме ние.