Последствия от травмите на Първа чакра

Границите могат да бъдат мистерия за онези, които са били лишени от родителски грижи, непрекъснатост и сигурност. Пример може да бъде човек израснал в сиропиталище, който не може да схване целта или необходимостта от каквито и да било граници изобщо. Неговата болка при раздяла и желание за присъединяване са така силни, че цялата идея за съществуването на граници му изглежда отвратителна. В резултат той постоянно нахлува в границите на другите и понякога свършва в затвора с обвинения за задяване на деца.

Когато границите ни не функционират, светът ще ни ги осигури. Другите ще ни отхвърлят, полицията ще ни арестува, болести ще ни ограничават. Ще се свързваме в двойка с хора, които имат прекалено твърди граници и които непрекъснато ще ни отхвърлят обратно към самите нас. Но ако потребностите на по-долната чакра са били посрещнати както подобава, тогава не се страхуваме да поставим подходящи граници. Притежаваме способността да кажем „достатъчно ядох", ,достатъчно пих" или „край на тази неплодотворна връзка". Можем да се оттеглим, сигурни в знанието, че нашите собствени корени ще ни поддържат. Не зависим от другите. Ако потребностите ни в първата чакра не са задоволени, тогава се страхуваме да поставяме ограничения - все още търсейки на всяка цена присъединяването и контакта, които са ни били отказани, никога не изпитали удовлетворението от чувството „стига".

Когато на една личност не е позволено да има своя собствена основа, а трябва да обслужва свързани с оцеляването потребности на семейството, тогава границите не се формират. Това е средата на съзависимия, който е трябвало да се грижи за болната мама, за пиещия татко или за по-малките братя и сестри, докато родителите са били на работа. Когато тези задължения станат необходими за оцеляването, тогава оцеляването се приравнява с липсата на граници. Детето израства в противоречие с практиката, защото в днешния свят за оцеляването съвсем определено се изискват граници.