Притча за богатството и нещастието

Живял някога един богат човек. Не знам кога и къде се е случило това, но името му било известно на всички. Богатството му било безчетно, а той продължавал всеки ден да трупа нови пари, нови занимания, които му носели още повече приходи.
 Хората славели успехите му, всеки искал да му бъде приятел. Но винаги имало нещо, което го притеснявало, нещо, което не било точно така, както го усещал той. Сякаш бил малко самотен, въпреки постоянната тълпа от хора около него. Често запрягал коня си и тръгвал в случайна посока, сам и без да знае накъде отива. И дори и яздейки коня си в неизвестна посока, в главата му постоянно били грижите му, притесненията му, задачите, които трябвало да свърши за деня, седмицата, месеца.
В едно от своите пътувания, нашият герой случайно попаднал на един сляп старец, който живеел в къща насред гората. Решил да се представи пред него, като наистина вярвал, че името му ще бъде познато на стареца. Той не реагирал по никакъв начин, което озадачило богатия човек.
- Старче, нима не си чувал за най-богатия човек в тази земя. Аз мога да направя всичко за теб с парите си, но въпреки това съм винаги нещастен. Знаеш ли защо е това?
Старецът се усмихнал тъжно:
- Добри човече, нищо не можеш да ми дадеш с парите си, те нямат значение за мен. Щастието...то не зависи от богатството ти.
- Как така, та аз имам толкова много пари? Как така, с тях мога да купя всичко.
Старецът отговорил с въпрос:
- Наистина ли? Можеш ли да ми купиш зрение и младост?
Учудил се богатия човек, но не знаел какво да отговори. Старецът бил прав.
- Но кажи ми, от какво зависи щастието, защо аз съм нещастен.
- Добри човече, ти не си разбрал най-важното, че колкото повече имаш, толкова повече и тревоги имаш. Ако искаш да си по-щастлив, намали собствеността си, отдели се от всичко, което не ти трябва. Така по-лесно ще можеш да видиш и себе си  и да усетиш щастието. А то понякога е само в една трохичка хляб. Понякога не е, просто всеки трябва да реши сам.

Наистина ли щастието зависи от това, което имаш. Дали ако си нещастен, трябва да се раздадеш напълно, за да можеш да имаш нормални усещания за света около теб. Дали непрекъснатата надпревара за повече и повече не е причина за това да си повече и повече нещастен. Историята ни няма край, а всеки може сам да прецени.