Как се реже истината на парчета?

Купил си Глупакът Истина на пазара. Много изгодно, две думи няма по въпроса. Платил той за Истината три глупави въпроса, при това получил два тупаника ресто и тръгнал. Но да кажем, че е тръгнал – не бихме! С Истината на гърба изобщо не е лесно да се ходи. Който е опитвал, той знае... Колкото е голяма, толкова е и тежка. Да се возиш на нея – никак не става, а на себе си да я носиш – далеко ли ще я занесеш?
Мъкне Глупака своята Истина и се мае. Ех, жалко е да я хвърли, а пък е и плащал за нея.
Домъкнал се до дома жив.
– Къде се изгуби, Глупак такъв? – взела да се набира жена му.
Обяснил й Глупакът всичко както си е, само едно не могъл да обясни - за какво му е тази Истина и как да я ползва.
Лежи Истината насред улицата и през никоя врата не влиза. Посъветвал се с жената какво да я прави, как да я използва в домакинството. Въртели я и тъй, и иначе и нищо не измислили. Даже да я сложат нямало никъде място.
– Какво ще правиш – няма къде да сложим Истината. – казала жената. – Върви, продай тази своя Истината и много не питай – колкото дадат, толкова. И без това никаква полза от нея.
Помъкнал я Глупакът към пазара. Застанал на видно място и викнал:
– Истина! Истина! На кого му трябва Истинаа? Граби народеее!
Но никой дори и не му обърнал внимание.
– Ей, народе! – изумил се Глупакът. – Взимай Истината – изгодно я давам!
– Не, мерси – отговаря народа. – На нас твоята Истина не ни е нужна. Ние си имаме своя - вярно, не е купена, ама...
Ето, че към Глупака се приближил един Умник. Повъртял се около Истината и пита:
– Кво става братчед, Истина продаваме, а? Я кажи колко й търсиш?
– Не много, даже съвсем малко – зарадвал се Глупакът. – Ще ти я дам за едно "благодаря".
– За "благодаря"?! – сопнал се Умникът. – И на това му викаш евтино?! Не, мерси - това не е за мен!
В същия момент се приближил още един Умник и взел да се интересува. Умували, умували и решили да купят двамата заедно Истината. Така и станало.

Разрязали Истината на две части. Получили се две полуистини – всяка от половинките й по-лека, и по-удобна била, отколкото цялата. Такива полуистини – ум да ти зайде!
Вървят Умниците по пазара и всички им завиждат. А после и другите търговци по техния пример станали да си майсторят полуистини. Режат търговците Истината, с полуистина се запасяват. Сега къде-къде по-лесно ще си говорят един с друг. Там, където трябвало да се каже: „Вие сте подлец“ – казвали: „Имате труден характер“. Стигало се и до там, че някои дори сами го казвали за себе си, че даже и се гордеели...(?!)! Наглецът вече можели да нарекат "пробивен човек", лъжецът – фантазьор. И даже нашият Глупак никой вече не ще да нарече глупак.
За него казват: „Инакомислещ човек“...
Ето така се реже Истината!