Притча за невъзможно трудната задача и нейното решение

Това се случило преди много години, на една лекция по математика в университета. Студентите били преди държавен изпит и честно казано, виждали се вече успешно завършили, с взети отлични изпити. Преподавателят влязал и обявил, че днес ще им даде една много трудна задача, от чието решение ще зависи всичко. Започнал да пише, а студентите да преписват от дъската. Той писал много, задачата била дълга почти цяла дъска. Написал я и  им обявил, че имат време 1 час да я решат. И замълчал.
Студентите започнали да се мъчат да решат задачата, но  тя се оказала наистина адски трудна. Лека полека всички оставили химикалките си на бюрата и започнали да гледат своя преподавател,  който се бил облегнал на прозореца и гледал навън. Било пролет, светла, бистра и жива, пълна с цветове.
Студентите се усещали като в капан. Не знаели дали това няма да повлияе на оценките им. Вече не били така сигурни в себе си.
- Успяхте ли да решите задачата ми? - внезапно попитал професорът.
Мълчание. Никой не искал да признае, че задачата се е оказала абсолютно непосилна за тяхното самочувствие на петокурсници.
За тяхно учудване, професорът взел гъбата и я изтрил от дъската.
- Колеги, животът често ще ви поставя привидно нерешими задачи. По-сложни и от тази. Никога не забравяйте да гледате навън и да живеете. Това е най-важното.
След това той излязал от залата. Това било техният последен час с него.

Наскоро чух тази притча и се се замислих,за много трудните задачи, с които животът ме е сблъсквал. Съвсем нерешими, трудни и нелогични действия, водещи до абсурдни резултати, в които може напълно да загубиш себе си. Заедно с това и да забравиш, че навън живеят хора, които дишат, радват се, мечтаят, има слънце, природа, любов. Не оставяйте мозъкът ви да ви изиграе, като ви убеди, че най-важното е да решите задачата си.  Това значи,  че вече сте изгубили играта.