Назад до Самоконтрол и мотивация

Притча за вярата в Бог и дъжда, за който не сме готови

Често си говорим за вярата, за нуждата от нея, за честите молби, които отправяме към силите, които стоят над нас. Но у много от нас вярата е само навик на ума. Днес сме решили да ви представим една притча, за един равин и за вярата в Бог на жителите на селото му.

Било страшна суша. Жителите на едно селце се обърнали към местния равин, за да може той да помоли Бог за дъжд. Той бил така нужен за цялото село, защото кладенците пресъхнали, растенията умирали от жажда, а жегата била жестока.
- Няма да стане, господ няма да ви прати дъжд, защото не вярвате достатъчно, малка е вярата ви - равинът им обяснил.
- Но как така, колко хора сме се събрали, нима вярата ни не е достатъчно силна? - запитала тълпата
- Ако вярвахте достатъчно, то щяхте да дойдете с чадъри...

Наистина, колко е вярата ни? Очакваме чудеса, а те не стават. Искаме да направим нещо, а не вярваме в самите себе си и в способностите си. Дори и чадърите си не носим, а очакваме дъжд...

Рейтинг:
3.0/5 на базата на 2 оценки
loading...