Притча за котешката опашка, в която било скрито щастието

Един стар котарак си лежал на тревата и се радвал на пролетното слънце. Покрай него си играело малко котенце. Знаете как го правят - търкалят се, а след това игриво скачат отново и обикалят в кръг. И това се повтаряло много пъти.
- Какво се опитваш да направиш? – резсеяно запитал котаракът.
- Опитвам се да си хвана опашката! – задъхано от играта отговорило котето.
- Но защо, кому е нужно? – с усмивка се учудил котаракът.
- От малък ми говорят, че опашката е моето щастие. Ако я хвана, ще държа щастието си на сигурно място. Вече трети ден тичам след нея, но не мога да я хвана.
- Да, – усмихнал се мъдрият стар котарак – много време и аз тичах след своето щастие, но то винаги ми се изплъзваше. Усещах се нещастен, несигурен, отчаян. Отказах се, колкото и болка да ми донесе това. Скоро осъзнах, че е глупаво да се преследва щастието. То, точно както опашката, винаги стои зад мен. Където и да съм, не бива да забравям за това.

Поуката: Често хабим много време да преследваме своето щастие, без да го създаваме. Други пък се отказват въобще да го открият, без да видят, че то е до тях. Гледайте напред, бъдете уверени, че щастието ви е до вас. Не ви трябва винаги да го държите в ръце, не можете да го хванете. То може да има криле и да лети по-високо и бързо от вас. То ви води напред.