Притча за задачите, които не могат да бъдат решени

В една далечна колиба някъде в планините, живеели двама мъдреци. Толкова отдалечени били от всичко светско, че дори били престанали да говорят един с друг, защото повечето време прекарвали в мислене. Общували си с жестове и много добре се разбирали. Единствено нарушавали тишината, когато си задавали въпроси или гатанки, чиито отговори не можели сами да измислят или пък били нарочно измислени, за да пробват събеседника. В една есенна дъждовна нощ, един от възрастните мъже проговорил:
- Измислих задача, с която не можеш да се справиш!
- Каква е тя - отговорил му другият.
- И двамата слушаме как прекрасно вали дъжд. Тиха нощ, без гръмотевици. Преброй ми колко точно са капките на дъжда, който вали сега.
След малко събеседникът му отговорил:
- На света няма задачи, с които не можем да се справим. Но има много такива, от чието решаване или няма никакъв смисъл или няма да изпитаме удоволствие. Тогава защо да ги решаваме?
Дъждът продължавал да вали и пак настанала тишина.

Много интересна притча, която трябва да ви замисли за задачите, които си поставяме и за техните решения. Мислили ли сте, че много от тях нямат никакъв смисъл или решението им няма да ни донесе удоволствие. Но все пак, ние вървим напред, минаваме през много трудности, за да постигнем решение, което често се оказва, че ни е чуждо или ненужно. Време е да се замислим, докато валят дъждовете.