Състояния на Четвърта чакра

Недостатъчната сърдечна чакра реагира на раните от любовта с отдръпване. След като е било наранено, сърцето става затворена система и любовта се превръща в нещо, което се дава при определени условия. „Ако не се отнасяш по-добре към мен, вече няма да ти давам любов." „Ако не ми се обадиш навреме, няма да ме е грижа за тебе." Сърцето играе игра на студенина, сякаш отдръпването на любовта може да манипулира някого, принуждавайки го да ни обича повече. Чувствайки се изчерпана, за да започне отново, недостатъчната сърдечна чакра иска другите да направят първия ход. Какъв контраст със съзависимия, който дава натрапчиво, независимо дали е желан или не!

Недостатъчната сърдечна чакра обикновено чака един принц с блестяща броня или една прекрасна богиня майка да дойдат и да изиграят драмата на избавлението. Той или тя иска някой да види как го (я) боли и да спре това. Те искат в системата им да се влее енергия, без сами да поемат някакъв риск, тъй като рисковете са се оказали болезнени в миналото (фигура 4-4). Тъй като сърцето е по принцип изчерпано, такъв човек чувства, че не може да си позволи да се отвори и да даде. Без даване вътрешната икономика се свива и настъпва депресия.

При недостатъчната сърдечна чакра е налице тенденцията да остава залепнала за миналото и да се спира на връзки, които отдавна са приключили, защото това е било време, когато въпросният човек се е чувствал обичан. Налице е тенденцията да остава залепнал към гняв и измама и никога да не ги прости. Фактът, че сърцето не се е напълнило, се вижда по-скоро като недостатък на другата личност, отколкото като собствена отговорност. Нежеланието да прости задържа сърцето затворено.

Недостатъчната сърдечна чакра е защита срещу прекалено малкото любов. Тъй като необичаното дете не е било посрещнато с емпатия, заради своя опит такъв човек се затруднява да дава емпатия било на себе си, било на други. Липсва му състрадание и той остава критичен и осъждащ, което наранява хората, които обича, и затваря каналите му за изразяване и приемане.

Миналите наранявания може да резултират в огорчение и цинизъм - един вид обща непоносимост. Осъждането е начин да оправдаем дистанцията си от другите и да се защитим срещу близост и срещу риска да бъдем наранени отново. Ако другите не са достатъчно добри, тогава можем да се чувстваме прави, вместо отхвърлени. Загубата на любовта намалява самоуважението, а нашата правота ни дава едно лъжливо чувство на гордост. Ние сме по-добри от другите, които не са достойни за нашата любов. Това е проекция на собствената ни празнота и негодност. Вероятно е да осъждаме себе си със същата липса на състрадание.

Ако един човек се оплаква принципно от самота, вероятно сърдечната му чакра е недостатъчна. Има много хора на този свят, които се нуждаят от любов - вероятно сме твърде придирчиви, ако не можем да намерим някого?

Недостатъчната сърдечна чакра по принцип се чувства негодна за любов в ядрото си. Когато такъв човек има връзка, той се страхува от интимността, защото интимността може да разкрие това основно неприемливо ядро. Ако няма достатъчно любов към себе си, която да подпомогне гордостта вътре в него, тя остава тайна и неразкрита. Без интимност сърцето не може да се напълни и така цикълът се увековечава.