Състояния на Четвърта чакра

Прекомерността в сърдечната чакра не е прекомерност на действителна любов, а прекомерно използване на любовта за собствените ни нужди. Прекомерност възниква, когато свръхкомпенсираме своите рани. Тъй като любовта по природа включва другите, то другите стават жертви в нашата драма на свръхкомпенсиране. Прекомерната любов е отчаяна в своята нужда от постоянна сигурност и не поддържа свободата на другия да бъде този, който е. Тя е любов, която бива използвана като дрога, където целта е да се издигнем и да се откъснем от своите отговорности и нерешена болка. Намираме се в прекомерност, когато използваме любовта, за да компенсираме незавършеността в себе си, или когато използваме другия, за да отидем там, където не можем или не искаме да отидем сами.

По определение сърдечната чакра се отнася до простирането отвъд Аза и свързването с другите. Съзависимостта изразява една прекомерна сърдечна чакра, в която ударението върху другия не е балансирано. Натрапчивата нужда да се фиксираме върху другите, съчетана с прекомерни грижи и намесване в техните работи, е поведение, което възниква от собствените ни отречени нужди от такива грижи. Лишени от контакт със собствените си нужди, ние прекомерно се настройваме към нуждите на другите, надявайки се в замяна да спечелим правото да бъдем обичани. Постъпвайки по този начин, ние отказваме на другия правото му да разчита на себе си, да прави своите грешки и да се учи от тях, и да се развива със собствената си скорост. Съзависимостта не е акт на любов, а мания, маскирана като любов.

Прекомерната сърдечна чакра може да бъде изискваща и властна. Тя е свързана със страст, но и често е също така сляпа. Любовта става мания, в която обичаният е по-скоро разширение на самите нас, отколкото отделно същество. Ревността е проекция на нашите несигурности, продукт на гладното сърце. Ерос и Танатос не са балансирани. Жадуваме за връзка и не можем да понасяме раздялата. Ревнивият човек се нуждае от непрекъснато повторно уверяване и внимание и тази му нужда има тенденцията да прераства в отхвърляне, което само задълбочава криещата се отдолу рана и създава дори още повече несигурност.

Тъй като нуждата от любов е така силна в прекомерната сърдечна чакра, може да са налице слаби граници и слабо различаване. Може да не успеем да различим кога една връзка става малтретираща и да живеем в плен на фантазията, където всичко е съвсем наред. Може да е налице идеалистично мислене за съвършенството на любовта, което непрекъснато бива предавано от жестоката, студена реалност. Може да очакваме нашият любим да ни свали луната и да не успеем да видим защо нашите очаквания не са оправдани. Прекомерният фокус върху любовта прилича на болестна пристрастеност, която подрива яснотата и разбирането.