Виждане на аурата

Виждането на аурата е по-скоро физическо, отколкото метафизическо състояние. Всеки може да се научи да вижда аурата. Трудната задача е в интерпретирането на видяното и това включва в себе си по-интуитивни и по-метафизични аспекти.

Съществуват два начина да се види аурата - интуитивен и обективен. Нито един от тях не е по-добър или по-лош от другия, ако онова, което е видяно, се интерпретира правилно. И двата начина са ефективни средства за прозрение, въпреки че физическото долавяне на аурата спомага за елиминирането на вечно съмняващата се страна на вашето съзнание.

При интуитивния метод аурата се вижда по-скоро с помощта на умственото зрение, отколкото чрез физическите очи. Той включва научаването да се релаксира и да се визуализира личността в ума. След това трябва да запитате своя интуитивен Аз за енергията на личностната аура. Какъв е основният цвят на тази личност? Какви други цветове има и къде са най-силно и ясно локализирани? Какво отразяват и разкриват тези цветове относно енергията на тази личност на физическо, емоционално, мисловно и духовно ниво?

В повечето случаи тези интуитивни възприятия на аурата (ако са интерпретирани правилно) са толкова близки и точни, колкото и физическите възприятия. Ето защо единият вид долавяне не е нито по-добър нито по-ефективен, отколкото другия. Но все пак физическото възприемане ви осигурява една "по-осезаема" и "по-веществена" осъзнатост за фините енергийни полета.

Тези интуитивни възприятия могат по-лесно да бъдат усетени спрямо някой друг, отколкото спрямо вас самите. Много лесно е да се самозаблудите и по-скоро да си представите онова, което искате да видите в аурата си, отколкото да възприемете онова, което в действителност е в нея. Винаги е полезно да имате някакъв начин за потвърждение или обратна информация относно своята интуиция. Използването на радиестезични пръчки или на махало, които са описани в следващата глава, ви осигурява лесни и достъпни начини за обективно потвърждаване на интуитивните ви възприятия.

Всеки може да се научи обективно да вижда аурата. Това е една способност, която е естествена и присъща на всеки. Повечето деца виждат аури, но те не са обучавани да ги възприемат като онова, което те представляват. Не е нещо необичайно родителите да коментират "цветното въображение" на детето си, когато стане дума за фини впечатления и възприятия, отнасящи се до ауричното поле или до духовни водачи. Детето често бива програмирано от родителите си и от обществото да вярва, че подобни възприятия са въображаеми и нереални. Когато това се случи, детето се затваря и неговата вродена способност за долавяне атрофира. Но тя може отново да бъде пробудена и развита, без значение колко време е била неизползвана.

Вие можете да тренирате очите си да обхващат и да възприемат повече от светлинния спектър. За да разберете как става това, трябва да разберете как действат очите ви, особени онези части на окото, познати като зеница, ирис и ретина.

Както можете да видите на схемата, зеницата е един малък отвор, който позволява на светлината да проникне в окото. Тя изглежда черна поради същата причина, поради която прозорецът на една отдалечена от нас къща ни изглежда черен. Вътрешността не е толкова ярко осветена, колкото е навън. Зеницата на окото може да се приспособява и да пропуска навътре по-малко или по-голямо количество светлина.

Зеницата се стеснява при ярка светлина и се уголемява при слаба светлина. Ирисът отваря и затваря зеницата. Ирисът е мускул, който контролира количеството светлина, което преминава през зеницата.

След като светлината е допусната навътре чрез движението на ириса, тя преминава през лещата и въздейства върху ретината. Ретината е същинската светлочувствителна област от окото. Тя съдържа нервни клетки, наречени конуси и пръчици, които служат за възприемането на специфичните цветове и интензитет на светлината. Когато конусите и пръчиците бъдат стимулирани, се отделя химическо вещество, което спомага за превръщането на тази стимулация в специфични цветове и интензитет на светлината. След това тези сигнали биват пренесени от оптичния нерв до мозъка и вие сте в състояние да регистрирате какво сте видели.

Колкото по-силно са стимулирани конусите и пръчиците, толкова по-фини светлинни излъчвания бихте могли да забележите. Упражненията за очи, които са изложени в тази секция, подсилват мускулите на очите. Те помагат да контролирате зрението си до степен, която едва ли сте си представяли, че е възможна. Смята се, че се използват само около 15 до 20% от конусите и пръчиците на очите, така че няма нищо чудно в това, че повечето от нас не долавят фината светлинна енергия на аурата.

Доктор Артър Гайтън, професор по физиология, казва: "Между границата на максималната адаптация към тъмнина и максималната адаптация към светлина ретината на окото може да промени своята чувствителност към светлината от 500 000 до 1 000 000 пъти, като тази чувствителност автоматично се настройва към промени в осветяването. Това просто означава, че вие имате способността да възприемате много по-голям диапазон от светлинния спектър, отколкото въобще сте си представяли.