Втора чакра (Свадхиштхана)

Вината е демонът на втората чакра, защото намалява свободния поток на движението, в голяма степен отнемайки удоволствието от него. Ако се чувстваме виновни от това, което правим, ние не му се наслаждаваме напълно. Не можем напълно да усетим опита, тъй като една част от нас е вцепенена, ограничавайки или опитвайки се да контролира онова, което правим. Намирайки се в постоянна борба с теглото си, ще се чувстваме виновна, когато ядем. В резултат не получаваме удовлетворение от яденето и искаме да ядем отново. Натрапчивите дейности са често инстинкти на принципа на удоволствието, приведени към повторение, защото съпровождащата ги вина, която носят със себе си, осуетява задоволяването.

Вината изолира сянката в нейното тъмно и несъзнавано царство. Можем да кажем, че вината е пазачът на затвора, който държи сянката в клетка и не я допуска да достигне до светлината на съзнанието. В резултат затворената в клетка сянка става дори още по-настоятелна и пазачът на затвора трябва да затегне своя контрол.

Тъй като чакри, и носи тенденцията да поляризира ума и тялото.

Поляризираната личност се характеризира с мислене по модела или-или. Лишени от разнообразието на дъгата, ние се оказваме заключени в черно-бели избори. Моралът, на който учат малкото дете, без да му дават истинско чувство на връзка с другите, носи тенденцията да се дава в черни и бели термини. Това е добро, онова е лошо. За малките деца с ограничено разбиране на света това е напълно необходимо. Да се остане на това равнище означава да се остане в един незрял процес на познание.

Децата, които живеят в страх от наказание, се вцепеняват в това мислене по схемата или-или. Разбираемо е, че искат правилата да са ясни, за да могат да се държат според тях и да останат на сигурно. Те искат нещата да се дешифрират в черно и бяло и ще носят тенденцията да гледат на всеки живот в поляризирани понятия. Но какво става с онези случаи, които са нещо средно?

Пример С. била преживяла трудни времена, решавайки дали да напусне приятеля си, или не. За нея единственият избор бил дали да живее с него, или напълно да скъса връзката и да не го вижда никога повече. Нито един от тези варианти не й допадал. Никога не й било хрумвало, че между тези два крайни варианта има редица други възможности. Би могла да се изнесе и да се среща с него, и може би да се среща с други хора за известно време. Би могла да сложи край на връзката като такава и да възстанови приятелството. Тъй като се чувствала виновна заради отрицателните си чувства, тя мислела, че трябва напълно да ги превъзмогне или да се откаже от връзката.

Чувствата са обикновено двусмислени. Да приемем напълно своите чувства означава да приемем тази двусмисленост. Черно-белите избори рядко са приемливи. Неприемливите избори ни въздържат от вземането на решения и ни парализират. Не можем да вървим напред и свойственият за втората чакра аспект на движението се осуетява. Когато се чувствате вкарани в капана на мисленето или-или, попитайте се един миг за какво се чувствате виновни.

В бинарната логика на компютрите е въведен един нов вид математика, наречен размита логика (fиzzу logic), за да ги направи по-прецизни. Размитата логика е способна да приближи състоянията между полярностите вместо да работи само с изключване и включване, нула и едно. Размитата логика дефинира местата между сърцевината на ябълката и цялата ябълка като наполовина изядена, почти напълно изядена, почти цяла или някакъв друг брой състояния между тези. Тези състояния обикновено са по-точни и предлагат по-добри решения.

Трябва да развием своята способност да чувстваме, за да различаваме фините нюанси между полярностите. Когато чувствата са притъпени, можем да различаваме само контрастните различия, по-ярките черно-бели варианти. Когато съществува вина, мислим, че трябва да вземем ясни решения, и приблизителните стойности не са ни приятни. В резултат може да ни бъде по-трудно да стигнем до истината, да съобщим тази истина на другите и чрез нея да достигнем до правилно решение.

Съществува, разбира се, здраво място за вина като чувство, което ни позволява да изследваме своето поведение преди, по време на и след нашите действия. Когато не е изкривена, вината ни казва къде са границите и къде трябва да направим промяна. В своето подходящо място като фон вината не е демон, а водач. Само когато стане крайна, превърне се в навик, интернализира се и стане токсична, вината овладява свободния поток на движението и пълния сетивен опит на живота, който е така необходим на втората чакра. Вината е учител, когато ни ръководи, но демон, когато ни връзва.