Втора чакра (Свадхиштхана)

Какво правите, след като сте приключили един ден на усилен труд? Повечето хора се опитват да си починат и се насочват към някакъв вид удоволствие. Щом потребностите за оцеляването на организма са задоволени, обикновено следващото нещо, което идва на дневен ред, е удоволствието.

Биологически ни е вродено да се стремим към удоволствието и да избягваме болката. Болката ни прави свити, отдръпнати или затворени, докато удоволствието ни кара да се разширим, да се разпрострем и да се настроим към сетивата си. Ако общата цел на втората чакра е да стимулира движението, то удоволствието е най-привлекателният начин за нейното осъществяване.

Като деца ние получаваме удоволствие чрез допира и близостта, играта и поощрението, както и чрез утвърждаването на нашия емоционален опит. Децата намират удоволствие в това, че са живи и с тази живост намират връзка със света. Да бъдат посрещани с любов и насърчение в този си стремеж означава да посрещат живота като доставящ удоволствие опит.

Как се гледаше на удоволствието във вашето семейство? С неодобрение или със снизхождение? Отделяше ли вашето семейство време за почивки, съвместни шеги и игра? Или преобладаваше посланието, че за оцеляването или в името на извисената сила на духа са необходими здрав труд и саможертва? Балансирани ли бяха трудът и играта, самодисциплината и удоволствието? Как се отразяват тези нагласи във вашето собствено отношение към удоволствието?

Удоволствието ни подканва да обърнем внимание на своите сетива, да живеем напълно в настоящето, да се наслаждаваме на опита, че сме живи. Удоволствието ни подканва да се отпуснем, което прогонва стреса. Удоволствието ни прави по-възприемчиви към новите идеи, по-ентусиазирани към новите задачи или изисквания. Чрез удоволствието разпростираме своята осъзнатост по цялата сложна мрежа от нервни окончания, която непрекъснато свързва вътрешния и външния свят посредством съзнанието.

Удоволствието ни подканва да интегрираме нещо, докато болката ни подтиква да разделяме и отричаме. Ако някой или нещо ми е приятно, е по-вероятно да поискам да го изуча още повече, да се придвижа към него, да го направя част от живота си. Ако нещо не е приятно (като в работа, от която се страхуваме), съществува склонност да го отхвърлим или отречем.

Нашата култура приравнява зрелостта със способността да отричаме удоволствието. Често ни се казва да оставим настрана своите удоволствия, тъй като сме пораснали - да стоим тихи, да работим здраво, да отричаме или да контролираме чувствата си. Удоволствията, които веднъж сме познали, започват да бъдат регулирани от вина, да бъдат сдържани чрез ригидност в тялото и ригидност в мисленето ни. Онова обаче, което става ригидно (твърдо), става също така крехко и чупливо. Поради своята чупливост ригидната система се нуждае от силна защита, а тази защита резултира в едно затворено състояние.

Можем да носим толкова много заряд само когато го задържаме. Когато го отпуснем и оставим да тече свободно, изпитваме по-голямо изобилие от жизнена сила вътре в себе си. Удоволствието ни подканва да се отпуснем, да потечем и да се движим. Да позволим потокът от енергия да тече свободно по тялото е една от главните цели на чакра остава ненаписана. Това създава личност, на която й липсва една жизнено важна съставна част от целостта, но тя не знае коя е тази част, как се чувства, как може да се открие или дори че й липсва.

Ние филтрираме опита през сферата на чувството. Когато удоволствието е отречено, ние отхвърляме своето право на него, чувстваме вина за това, че го желаем, срамуваме се да го имаме. Тогава всички чувства са обект на съмнение. Детето вече няма екрана на собствените си чувства, за да филтрира постъпващата стимулация, и съответно загубва различителната способност на здравите граници. Резултатът е прекомерни защити или неспособност да се защитаваш изобщо. Тогава резултатите от границите преобладават във всяка от трите по-долни чакри.

Когато първичните здрави удоволствия са отречени, връх вземат вторични удоволствия като удоволствието от пиенето, дрогите, избягването на отговорност, сексуалното отреагиране или прекомерното ядене. Тъй като вторичните удоволствия не могат действително да задоволят жаждата ни за първични удоволствия, нашата липса на удовлетворение ни разпалва още повече, формирайки база за пристрастяване. Налице е ненаситен глад за приятни чувства, глад, който никога не може да бъде истински утолен. Здравото удоволствие носи удовлетворение; удоволствието при пристрастяването носи жажда за още удоволствие.