Втора чакра (Свадхиштхана)

Емоциите са инстинктивни реакции на сетивните данни. Ако сетивата внасят сурова информация, то чувствата са несъзнателната реакция на тази информация, а емоциите са начинът, по който организираме своите чувства. Ако няма съзнание, емоциите ръководят нашите реакции. Можем да се гневим, да се влюбваме или разлюбваме, да се чувстваме потиснати или уплашени, но тези емоции по принцип възникват от дълбините на нашата психика напълно по своя собствена инициатива. Ние можем да изберем начина, по който да отговорим на тези емоции, но чувствата имат свой собствен живот.

Емоциите имат духовна функция, представлявайки език на душата. Този език се говори чрез тялото. Можем да схващаме усещанията като думи, чувствата като изречения, а емоциите като абзаци. Тези градивни блокове са първичните нива на нашия опит, чрез който се разгръща нашата история, давайки ни смисъл. Смисълът интегрира нашите системи, чувството, което сме почерпали от опита си на света.

Повечето терапии се фокусират силно върху емоциите. Дълбоки чувства на страх, фрустрация, срам или тревога полагат началото на търсенето на промяната и наченките на трансформацията. Ако бягаме от тези емоции (нещо, което се подкрепя от нашата култура), ние бягаме от самата врата, водеща към нашата трансформация.

Веднъж започнали да търсим, емоциите ни помагат да разгадаем историята на пътуването на нашата душа. От несъзнаваното, от инстинктивната сърцевина на тялото изплуват чувства и се издигат от по-долните чакри, за да влязат в съзнанието. Ние реагираме по определени начини, но не винаги знаем защо. Чувствата пленяват съзнанието ни, фиксирайки нашето внимание, докато разгадаем тяхната тайна. Чувствата са ключ към погребани спомени, към събития, които имат значение, което нашият съзнателен ум може да е отрекъл. По начало емоциите са подсъзнателни организации на импулси за движение назад от вредата и напред към удоволствието.

Трудно е да чувстваме емоции без някакъв вид движение. Трудно е да стоим спокойни, когато сме гневни или развълнувани. Нервността ни кара да треперим. Тъгата ни кара да въздишаме. Контролираме емоцията, като вцепеняваме движението на тялото си. Втвърдяваме челюстта си, опъваме гърба и корема си, задържаме дишането си и обикновено се свиваме. Усещането на емоцията през един по- късен етап обикновено е съпроводено от някакъв вид движение, отпускане на задържаното напрежение, което ни позволява да се отворим и разширим отново. Гневът се освобождава чрез удряне или ритане, страхът чрез треперене, копнежът чрез протягане, тъгата чрез плач.

Точно както освобождаването на емоциите освобождава тялото, така е вярно и обратното; можем да освободим емоциите и чрез съзнателно движение на тялото. Протягането може да освободи погребан копнеж и тъга; удрянето на възглавница може да даде достъп на по-дълбоки нива на гняв. Начинът, по който държим тялото си, ни казва много за вида емоции, натрупани под нашата осъзнатост. Насърчаването на движението там, където тялото е вцепенено, подпомага освобождаването на емоциите и възстановява живостга и подвижността.