Законът за любовта

Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам повече, какво ще получа. Ако получа нещо, то това е само допълнителен дар.

Ако искам да бъда щастлив в любовта, трябва да сложа край на две неща: на страха, че няма да съм обичан достатъчно; на желанието да притежавам другия. Тъй като който се страхува и иска да притежава, в крайна сметка ще загуби всичко.

За да бъде моята любов трайна, тя има нужда от три предпоставки:

• възхищение
• обща задача, която да въодушевява и двамата
• разбирателство

Ако искам обаче да срещна истинската любов, трябва първо да позная Бога в човека и при това във всички хора.

Тъй като истинската любов е безгранична. Не мога да обичам едного, а другиго да лишавам от любовта си.

Истинската любов следователно не е моето отношение с един човек насреща. Любовта съществува и без ответна страна. Любовта е просто нещо, което прониква в мен и ме изпълва. Едва от това дълбоко вътрешно проникване и съзирането на божественото във всичко възниква „всеобхватната любов", която вече не изключва нищо и никого. Тази истинска любов е проникването в божественото единоначалие, при което Едното се съдържа във всичко. Не трябва да се уча да обичам, а трябва само да допусна любовта, която е моя същност да тече свободно. Трябва само да отстраня блокадите и препятствията, за да може любовта да се случи в мен и да се прояви като живот.

Ако наистина живея, любовта се случва чрез мен.

Любовта е нашето същинско битие. Затова въобще не трябва и не можем да се научим на любов, трябва само да я допуснем. Стигам до любовта, като съм повече самия себе си, като отново се "връщам при себе си" като изпаднал в безсъзнание човек, който отново идва в съзнание. Това става като престана непрекъснато да искам да бъда различен от това, което съм. Като престана да искам да осъществя въображаем идеал, а осъзная, че божественият замисъл за мен е да бъда какъвто съм и че само така мога да запълня мястото си, мога по най-добрия начин да реша задачата си. Не трябва да се променям, а задачата ми е само да бъда самия себе си. Част от това е да осъзная, че вътрешните картини, които определят моя живот, не са мое дело. Едва след като съм се разделил с представите на другите, мога да започна да живея в действителност моя живот. Едва тогава мога да приема и потвърдя моята битност. Едва тогава мога да се обичам действително и по този начин съм способен да обичам и някого другиго. Тогава не трябва да изключвам никого повече. Тогава съм се превърнал в обичащ човек.