Законът за любовта

Всеки човек търси идеалния партньор, и само малко хора вярват, че са го намерили. Идеалният партньор, партньора на душата е този, чрез който и двамата могат да се развиват по най-добрия начин. Това не е само свързването между двама души, а свързването на две души, със всички произтичащи от това следствия за съвместния живот и за любовта.

С моя партньор на душата се срещам на нивото на душата, отвъд всякакви роли и очаквания. Той се превръща за мен в „двери към вътрешния рай", в път към моята собствена цялостност. Обичам го такъв, какъвто е, а не какъвто трябва да бъде според мнението ми. Целта на партньорството на душите е да стана себе си и да дам свободата на другия да стори същото, помагайки му да се освободи от робството на погрешните модели на мислене и чувствата, породени от очакванията и ролите в представите ни. С него живея в атмосфера на свобода и доверие, които всъщност правят възможна истинската любов.

С партньора по душа изживяваме любов, която дава свобода и създава простор за развитието и на двете страни. Тя е път към намирането и следването на собствената истина. Свободата е възможна също и без любовта на партньор. Без свобода обаче любовта не е възможна. Това означава не само да дадеш на другия пълна свобода, а и сам да останеш свободен, без да имаш нужда от другия. Едва тогава съм истински с него, защото искам, а не защото трябва!

Един мъж цял живот търсил идеалната партньорка. Станал богат и известен, но останал сам. Когато вече бил остарял, един репортер го попитал, дали неговото търсене е приключило с неуспех и той казал: „Напротив, намерих я. Когато бях на 30 я срещнах. Но за съжаление и тя също търсеше идеалния партньор!"

Много от нас се чувстват така, както се е чувствал този мъж. Търсим идеалния партньор и не забелязваме, че според закона за резонанса можем да привлечем идеалния партньор едва тогава, когато сами сме се превърнали в идеален партньор. По този начин партньорът, с когото сме в момента, е точно идеалният, тъй като той ни изправя тъкмо пред тези уроци, които още трябва да усвоим, за да сме наистина идеален партньор.

Правим също и една друга грешка. Търсим любовта извън нас – искаме да бъдем обичани. Несъзнателно копнеем по ситуацията от нашето детство, когато са ни обичали такива, каквито сме били. Били сме обгрижвани и сме се чувствали защитени. Разбираемо е , че искаме да продължаваме да изживяваме това усещане на обич и защитеност. Но мога да получа само толкова любов, колкото сам давам. Любовта на майката е била само нещо като „аванс", предплата от страна на живота, който като възрастен трябва да изплатя обратно, тъй като мога да пожъна само това, което съм посял. Любовта е като самотна планинска хижа; човек намира там само това, което сам е донесъл. Следователно нека приключим с грешката да се интересуваме само от тази част от любовта, която получаваме, и започнем самите ние да даваме любов, да се осъществяваме като обичаме, да се превърнем сами в истински обичащи.