Аюрведа - първата наука за живота

Аюрведа е холистична медицинска система. Тя е възникнала в Индия и се практикува масово там. Думата Аюрведа е от санскритски произход и означава „наука за живота" Ayu означава „живот" или „всекидневен живот", a Veda означава „знание" Аюрведа е била записана първоначално във Ведите - най-старите запазени писмени документи на човечеството. Това лечебно изкуство се прилага всеки ден в Индия повече от пет хиляди години.

Аюрведа и човешкият потенциал

Аюрведа учи, че човекът е микрокосмос - сам по себе си вселена. Той е дете на космическите сили на външната среда, на макрокосмоса. Неговото индивидуално съществуване е неделимо от общите космични проявления. Аюрведа разглежда здравето и „болестта" от холистична гледна точка, като отразява взаимоотношенията между отделния човек и космическия дух, между отделния човек и космическото съзнание, енергията и материята.

Според аюрведичното учение всеки човек има четири биологични и духовни инстинкта - религиозен инстинкт, финансов инстинкт, инстинкт за възпроизводство на рода и стремеж към свобода. Балансираното добро здраве е предпоставка, за осъществяването на тези инстинкти. Аюрведа помага на здравия да запази своето здраве, а на болния да си го възвърне. Аюрведа е медико-метафизична лечебна наука, майка на всички лечебни изкуства. Прилагането на Аюрведа носи щастие, здраве и творческо израстване.

Всеки би могъл да усвои практическо знание за самолечение чрез изучаване на Аюрведа. Ако всички енергии в тялото се приведат в равновесие, болестта и процесите на физическо увреждане могат да бъдат значително намалени. Способността на човека за самолечение е основна концепция на науката Аюрведа.

Аюрведа не е само древно индийско учение за здравна профилактика и лечение; тя е също така жизнена философия. Аюрведа лекува рядко симптомите, а премахва причината на заболяването. От богатото наследство, оставено ни от ришите, научаваме неща, които тепърва се преоткриват на Запад: нарушаването на природните закони, действието срещу цялата ни вътрешна мъдрост, са причина за всички болести. По произход болестта може да бъде физическа или кармична. Физичестите заболявания се причиняват от прекалена употреба на нашите сетива, от неправилно хранене или от несъобразяване със сезоните или възрастовите особености. Кармичните заболявания са следствие от неправилните ни действия в този или някой предишен живот.

Аюрведа, Йога и Тантра

Аюрведа, Йога и Тантра са древни учения за живота. Тяхното практикуване в Индия датира от много векове. Те се споменават в ръкописите на Ведите и Упанишадите. Йога е науката за единението с божественото, с истината; Тантра е най-директният метод за овладяване на енергията, чрез което се постига най- пълно единение с истината. Аюрведа е знание за живота.

Смисъл и цел на всяка от тези практики е да помогне на човека в стремежа му към дълголетие, подмладяване и себеосъществяване. Целта на Йога и Тантра е освобождението, но само малцина дисциплинирани индивиди са в състояние да постигнат тази най-висока цел, практикувайки една от двете системи. Аюрведа обаче може да бъде практикувана успешно от всеки за постигане на добро здраве и дълголетие.

В духовната еволюция на човека Аюрведа е основата, Йога - тялото, Тантра - главата. За да бъдат овладени практиките на Йога и Тантра, е необходимо да се разбере и усвои най-напред Аюрведа. Аюрведа, Йога и Тантра са взаимозависими, представляват триединството на живота. Нито една от тези практики не е самостоятелна. Здравето на тялото, ума (разсъждаващия интелект) и съзнанието (интуитивните душевни процеси) зависят от познаването и приложението им в ежедневния живот.

Аюрведа и западният ум

Западната медицина и начин на мислене са склонни да обобщават и категоризират индивидуалното. Например Западът приема за норма това, което е общо за голяма група от хора. От гледна точка на Аюрведа нормата трябва да бъде индивидуално преценявана, защото всеки човешки организъм проявява свой особен спонтанен темперамент и функциониране. Възприемането, наблюдаването и опитът се разглеждат като ключове към разгадаването на всяко нещо, докато на Запад такива ключове са въпросите, анализирането и логическата дедукция. В общи линии западният ум се доверява на обективното, източният поставя по-голям акцент върху субективното. Източната наука учи човек да преодолее границата, която разделя субективното и обективното. Тези различия вероятно са причината някои хора от Запада да срещат трудности в разбирането на методологията на Аюрведа.

Много от съжденията в тази встъпителна част могат да породят въпросите „как?" и „защо?". Tакива въпроси, колкото и неизбежни да са те, не винаги имат отговор. В съвременната западна медицина също са приети неща с доказана ефективност, въпреки че причините и механизмите на някои феномени и явления не са напълно разбрани. Например: използват се антибиотици срещу бактериите, които образуват токсини в човешкото тяло, при все че не съществува изчерпателно обяснение за това как и защо бактериите образуват токсини.

Аюрведа е наистина холистична наука. Нейната правдивост е резултат от сбора на много елементи. Ето защо ще се окаже незадоволително и слабо ефективно разглеждането на въпросите в детайли преди човек да е получил добра обща представа за Аюрведа.