Балансиране на Пета чакра

Една от най-дълбоките човешки потребности е потребността да бъдеш чут. Когато тази проста нужда бива посрещана с внимателно, съпричастно слушане, ние се чувстваме завършени и готови да се придвижим напред. Учудващо е колко терапевтично действа простото изслушване на нашата история, чувства или мнения, дори ако в обстоятелствата не настъпи промяна. Нуждата да бъдем чути узаконява нашата истина, нашата индивидуалност и самото ни съществуване. Ако не можем да бъдем чути, преставаме да съществуваме във всичко освен в собствения си ум. Когато не можем да разчитаме на своя опит, ние се отцепваме от тялото и следователно се отцепваме от действителността.

Нуждата да бъдем чути е често пъти по-важна от намирането на решения. Това е честа динамика при брачните двойки. Ако единият партньор не може да направи нищо относно проблема, който има другият, той не иска да слуша за него. Онова, което е по-важно от разрешаването на проблема, е признаването на чувствата на другия. Тази проста практика може да окаже силно въздействие върху терапевтичните ситуации и да облекчи доброто общуване.

АКТИВНО СЛУШАНЕ

Активното слушане прави другия способен да изпита усещането, че е чут. В активното слушане успокояваме себе си и насочваме целия фокус на енергията си към другата личност. Докато той говори, ние може да кимаме или да казваме „хмм", за да му дадем да разбере, че продължаваме да сме с него, но не го прекъсваме или не правим никакви коментари. Когато говорещият приключи, го питаме дали е свършил. Тогава може да поискаме да зададем въпроси или да изясним нещо, което не сме разбрали, но продължаваме да се въздържаме от коментари, намеци, разисквания или присъди.

Когато чувстваме, че разбираме казаното от другия, тогава реагираме, като обясняваме онова, което току-що сме чули, но с наши собствени думи. Бихме могли да отвърнем с твърдение от рода на: „Онова, което чух да казваш, е, че си уморен от това непрекъснато да започваш разговори за нашата връзка и че се чувстваш, сякаш аз не се интересувам истински от нея, ако не споделям нещата, които чувствам, с теб." В този отговор вие просто повтаряте онова, което сте чули, независимо дали сте съгласни с него или не. Когато повтаряте онова, което сте чули, е важно също така да не повтаряте като папагал същите думи, а да оформите отговора си по начин, който предава вашето разбиране на онова, което е било казано.

Тогава вашият партньор има шанса да ви даде да разберете дали сте го чули правилно или не. Той може да каже: „Това е близко до мисълта ми, но не е съвсем вярно. Аз не мисля, че ти изобщо не се интересуваш, а че не зная дали се интересуваш - че не зная къде съм. Когато не ми даваш да разбера как се чувстваш, си измислям най-лошото." Ако има поправка, е важно да се опитате отново да видите дали сега разбирате правилно.

Само когато първият партньор е удовлетворен, че е бил чут вярно, е време вторият да сподели своята истина. След като и двамата са удовлетворени, че са били напълно чути (а за това може да е необходимо да се връщат по няколко пъти), те могат да започнат да създават разрешение, отнасящо се и до двете страни.

Също толкова важно е да слушате себе си, докато говорите. Ако изпитваме затруднения в общуването, може да е полезно да записваме своите разговори с другите или своите разговори насаме, за да чуем нюансите и подробностите. Как бихте се чувствали, ако трябва да възприемете думите, които казвате? Какво можете да чуете между думите, когато слушате собствения си глас? Как вашето общуване може да стане по-директно и по-ефективно?