Балансиране на Пета чакра

Писането е форма на общуване, което трансцендира времето. С писалка в ръката (или компютърна клавиатура) ние можем да седим в мълчание, докато дойдат точните думи, да ги запишем, да ги променим или да кажем точно каквото ни харесва и да изхвърлим онова, което ненужно наранява чувствата на някого. За онези, които трудно общуват на място, е полезно да си отделят време, за да запишат своите чувства тогава, когато намерят за добре.

Ако се чувствате с вързан език винаги когато говорите с някои, който е  тип предизвикател/защитник, борави бързо с думите и е майстор в аргументирането. Вие най вероятно сте тип издръжливец/мазохист, кротки, лишени от аргументи, с които да се защитите, тихо кимате, вдигате рамене и се преструвате, че сте съгласни с събеседника си. Часове по-късно прехвърляте разговора в ума си и измисляте интересни отговори, които бихте могли да му кажете, и се чувствате жалък и безпомощен.

Седнете и запишете своите неизразени и нерешени разногласия към събеседника си, като използвате няколко форми на общуване. Първата форма има за цел откриването на собствения ви глас. Трябва да започнете с писане на това какво желаете да му кажете, без да го цензурирате. Можете да използва всички думи, които искате, да изнесете навън своя гняв, без да го спирате, и да продължавате без прекъсване колкото му е необходимо. Не е нужно това да бъде свързано изложение - вие трябва просто да излеете своите чувства. Тази форма не е за общуване с него, а се използва просто за да ви стимулира и да отпусне гърлената чакра от нейната превърнала се в навик свитост.

Второ, прочете на глас написаното, с ваш партьорм, който да бъде активен слушател и да ви помогне да почувствате какво е да бъдете чути. Бидейки чути, вие ще изпитате как да използвате силата на своя глас, за да откриете резонанс и завършеност. Ще успеете да се научите да разчитате повече на гласа си.

Тогава вие ще бъдете способни да възприемете онова, което сте написали, и да откриете начини да предаде характерните особености без жарта на емоцията, така че думите да могат по-добре да стигнат до целта си. Постигнали тази яснота, може да започнете игра на роли, като разигравате с вашия партьор диалози между вас и събеседника си, така че вие можете да се упражнявате в това да се придържате към своята истина, изправени пред съпротивление, докато партьора ви дава онзи вид отговор, който той обикновено получавате от събеседника. Тогава вие ще сте готови да опитате диалога в реалния живот. Ще откриете, че сега събеседника ви е далеч по-способен да ви изслушва, че вие сте ясни по това какво искате да кажете и го казвате твърдо и директно, без настоятелния натиск на чувствата, които по-рано ви връзваха.

Писането може да бъде полезно и когато общуваме с хора, които са наистина неспособни да чуят онова, което имаме нужда да кажем. Те може вече да не са живи, може да са ни пространствено недостъпни или може да не желаят да контактуват с нас поради свои собствени причини. Не е нужно тези причини да ни задържат в състояние на липса на решение. Работата чрез последните етапи от гореописания процес може да ни помогне да завършим своя процес и да почувстваме, че сме решили ситуацията. Ако съответната личност е още жива, може да бъде полезно да й изпратим преработено писмо, дори ако знаем, че няма да ни отговори.

Незавършените разговори носят тенденцията да продължават в ума ни, лишавайки ни от пълно присъствие. Това упражнение очиства гърлената чакра от незавършени разговори, позволявайки да очистим диска, така че да има място за складиране на нова информация. Тогава можем да слушаме с отворен ум.