Балансиране на трета чакра

И в прекомерните, и в недостатъчните третата чакра, готов да атакува своята слаба жертва в мига, когато възникне някаква грешка (или дори успех). Така основата за балансирана сила - здравото самоуважение - бива постоянно подривана. За някои това резултира в оттегляне и свиване, за други - в бяс на компенсираща активност.

И в двата случая корените на срама трябва да бъдат открити и извадени от нашата основа на съществуване. Може да чувстваме срам относно телата, емоциите и сексуалността си, срам от своята бедност, от това, че не сме „достатъчно добри", и по много други причини. Важно е да разпознаем критичния глас в главата си и да се запитаме чий глас отеква в него. Що за сили са действали върху онази личност, която е била така критична към нас? Как се е чувствала тя спрямо себе си?

Често когато гласът надигне грозната си глава, разговорът става монолог. „Ти си глупав. Никога не правиш нищо правилно. Никога не правиш нищо сам." Къде е другата страна на този разговор? Къде е бунтът, който казва: „Какво, като съм глупав! Ти никога не си ми показал как да направя нещо! Никога не си отделил време да ме учиш. Очакваше от мен да се държа по начини, които надхвърляха моята зрелост, да зная неща, които не бих могъл да зная. И то без ни най-малка подкрепа или окуражаване!" Или бунтовният глас би могъл да каже: „Виж, опитвам се да изпълня тази задача за пръв път. Не мога да бъда експерт първия път, но поне ми дай възможност да опитам. Давам максимума от себе си Махай се!"

Срамът е неизбежно резултат от малтретиране. Да видим детето, което сме били в контекста на това малтретиране, и да покажем състрадание към това дете - това ще ни помогне да разпръснем срама. Диалогът с вътрешното дете означава възрастното Аз да каже на детското Аз, че му е простено, че то не е било виновно, че не е направило нищо грешно или че не е заслужавало малтретирането. Това ще отмени прекалено критичните, засрамващи програми, които ни тормозят и ни отнемат радостта от живота.