Травми на Трета чакра

Ние биваме държани на своите места в една култура, където личната загуба на сила е така епидемична, че никой не чува виковете от загубата и посегателството. Вместо това ние биваме осъждани за проявите ни на индивидуалност или в най-добрия случай будим страх заради тях. За да запазим своята сила над другите, ние често се отказваме от свободата и автентичността си и се нагаждаме към очакванията. Това е страшна загуба, защото затъмнява уникалната божественост вътре в нас, съдържаща семената на еволюцията и трансформацията. Онези, които са направили тази жертва, очакват от другите да направят същото и много се засягат, когато това не стане. Праволинейните хора в своите сиви костюми може да се засягат от екстравагантно облечените весели хора. Подчиняващата се съпруга се засяга от войнствения феминизъм на дъщеря си. Ветераните от войната се засягат от президента, който отрича безсмислената война и не е служил в армията.

В резултат от тази загуба ние имаме една цивилизация така обсебена от своята загубена сила, че изразходва огромни количества пари и енергия, за да създава сянката на сила чрез оръжие и технология. Ние сме се подчинили на господаря, приели сме контрольора и сме станали съучастници в едно поляризирано общество, чиято главна цел е да контролира повече с по-малко. Безчувствени към тази болка, безчувствени към собственото си безсилие, безчувствени към стандартните задачи, които смятаме за необходими за физическото ни оцеляване, ние живеем с празнотата вътре в нас. Празен отвътре, нашият културен мит ни казва че силата е извън нас - в одобрението на другите, в технологичните приспособления или в един дистанциран и авторитарен бог. Така ние изчерпваме себе си, своите ресурси и своята планета, стремейки се към сила извън, сила над, сила, която само ни поробва.

Какво е станало с нашата сила? Защо сме култура, така обсебена от нея? Защо силата е така важна за нашето развитие и как да си я възвърнем?

За да отговорим на тези въпроси, най-напред трябва да разберем как ни е била отнета тя. Използването на нашата жизнена енергия за придвижване напред е естествен резултат от буйния растеж. Не е инстинктивно да съкращаваме своята експанзия. Но е инстинктивно да се защитаваме.