Травми на Трета чакра

Оздравяващите индивиди днес се борят с наследство от предишните поколения, вярвали във върховния авторитет на Бога над човека, на мъжа над жената и на родителя над детето. Децата, намирайки се на дъното на купчината, е трябвало да бъдат гледани, но не и слушани. Добро е било спокойното, послушно дете, което никога не отговоря на родителите си. Да се пести пръчката е означавало да се развали детето и пречупването на детската воля е било смятано за услуга, правена за собственото му добро, в усилие да се превърне то в полезен член на обществото.

За да се извърши това, могат да се предприемат сложни мерки, вариращи от отхвърляне и хладно отношение до изразявана с думи ярост и физически побой. Понякога несъзнателно детето се превръща в съучастник на такова наказание - нарежда му се да излезе и да отреже пръчка, с която да бъде нашибано, карат го да мърмори непочувствани от него хвалби или го учат да лъже, за да се самозащитава. Така ни отнемат и изкривяват волята, а след това ни я връщат като инструмент за собственото ни потискане.

Схващанията за детското възпитание, които отричат сигурността и индивидуалността на децата привидно „за тяхно собствено добро", Алис Милър нарича отровна педагогика. Има хора, които прекарват години в терапия, опитвайки се да се излекуват от самоотричащите вярвания, които са смятали за верни - вярвания относно собствената им лошотия, за това, че напълно заслужават такова третиране. Докато тези вярвания продължават да съществуват, те ще преминават към следващото поколение. Нашата култура е изградена върху отричането на основните инстинкти. За да поддържаме такова поведение, ние научаваме децата си на него, преди да са имали шанса са научат нещо различно, и така те се разделят против себе си и израстват разделени един срещу друг.

Авторитетът е въпрос, който съществува в живота на всеки човек. Като деца ние се борим с авторитета на нашите родители, хората, които се грижат за нас, по-големите ни братя и сестри и учителите в училище. Начинът, по който тези хора моделират този авторитет, е свързан в голяма степен с начина, по който ние боравим с него, но много по-важен е начинът, по който развиваме своя вътрешен авторитет. Само чрез вътрешния авторитет ние организираме и фокусираме своята лична сила в действена воля. Можем да се съревноваваме или бунтуваме срещу своите модели на авторитет, но по фини и дълбоки начини те оформят нашата концепция за сила.

За да ръководим своя живот, ние се нуждаем от този вътрешен авторитет, за да имаме солидно присъствие. Нуждаем се от един орган вътре в нас, който да ни казва да си легнем, когато сме уморени, да ни вдига сутрин за работа и да ни отдръпва от масата, когато сме яли или пили достатъчно. Нуждаем се от орган, който да поддържа този авторитет по подходящ начин, когато сме изправени пред предизвикателство, и който може да решава кога да окажем съпротива и кога да се подчиним на другите. Нуждаем се от един вътрешен организиращ принцип, който оформя, развива и насочва нашия растеж.

В Железният Джон Робърт Блай нарича този авторитет "вътрешен Цар":

Когато сме били на една или две години, вътрешният Цар можем да предполагаме, е бил жив и деен. Често сме знаели от какво се нуждаем и сме изяснявали това на себе си и на другите. Някои семейства, разбира се, не се интересуват от какво се нуждаят децата. За повечето от нас нашият Цар е бил убит рано. Никой Цар не умира за добро, но той се строполява и умира. Когато вътрешните войници не са достатъчно силни, за да защитят Царя - а на две или три години кой би очаквал да са такива? - той умира.

Докато съзнателно оформим този вътрешен орган на своята личност, той ще бъде формиран от поведението на онези, които имат авторитет над нас. Ако родителят ни е бил тиранин, нашият вътрешен авторитет ще бъде или тираничен, или неговата противоположност - напълно безотговорен. Той може дори да се редува в различни моменти. Ако родителят ни е отсъстващ или пасивен, нашият вътрешен авторитет е вероятно да бъде също липсващ. Ако нашите родители са ни контролирали чрез критика и засрамване, техните критични гласове ще бъдат врязани в умовете ни и ще се повтарят до тръсване като фон на всеки жив момент. Ако родителите ни са ни измамвали и са били индиректни, ние ще бъдем майстори на отбягването и манипулацията както към себе си, така и към другите. Полът на тази личност влияе също така на начина, по който носим тази сила, и на мястото, където я проектираме върху другите. Ако баща ни е бил авторитарната личност, ние може да проектираме своя страх върху другите мъже, с които установяваме връзка. Дъщерите може да моделират себе си по подобие на безсилната си майка и да проектират авторитаризма на баща си върху своите партньори.

За да проверите влиянието на авторитета в своя живот, задайте си следните въпроси:

Коя е била централната авторитетна фигура през детството ви? Какви средства е използвала тя, за да установи своя авторитет? Какви са били вашите чувства към тази личност?

Какви са били чувствата ви към нейния авторитет? От уважение или от страх сте се подчинявали? Как сте реагирали на този авторитет? Бунтували ли сте се, или сте се подчинявали, или реакциите ви са варирали през различни периоди от живота ви? Ако са варирали, какви обстоятелства са повлияли на тази промяна?

Каква форма приема авторитетът във вашия живот сега? По чий образец е моделиран? Съзнателно ли сътрудничите с него, или със съпротивление и негодувание? Уважава ли този вътрешен авторитет чувстващото Аз, ограниченията на тялото и нуждите от експанзия и растеж? Откъде черпи този вътрешен авторитет своята сила и какво би му дало по-голяма сила? Как можете да доведете този авторитет до по-добро съгласуване с живота ви?