Травми на Трета чакра

Авторитетът, който ни казва да вървим против собствената си природа, е в съзвучие с нещо по-дълбоко - страха. Страхът връща свързаната с чакра - оцеляването. Поведението ни вече не е акт на самоопределяне, а на самосъхранение. Вместо да се движим напред - към действие, ние се движим назад - към противодействие. Наказанието внедрява страх.

Наказанието се използва от авторитета за контролиране на поведението и ограбване на нашата свободна воля. То ни приучва - подобно кучето на Павлов - да реагираме автоматично, без да мислим или задаваме въпроси. Наказанието работи само когато загубата или болката е достатъчно жестока, за да има значение, достатъчно жестока, за да подрине нашето самочувствие. Трябва да бъде отстранено нещо по-голямо от онова, което би могло да бъде спечелено - нещо, от което отчаяно се нуждаем, например сигурност, любов, удоволствие, свобода или самоуважение. Наказанието може да ни засрамва или контролира, лишава или атакува. То може да бъде физическо или емоционално, буквално или символично. Когато един пример е даден от брат или сестра, приятел или член на нашата раса или пол, той оказва голямо влияние върху контролирането на поведението ни.

Физическото и емоционалното малтретиране, било то планирано като наказание или като зле използван отдушник за фрустрацията на възрастен, бива интерпретирано от детето като наказание. Причиняването на болка на дете е не само малтретиране на тялото и духа в него, но и малтретиране на авторитета. Възрастният в качеството му на авторитет, на който се доверяват, заема положение на безусловна сила. Детето бива насилено да приеме онова, което му се заповядва, и да развие своята трета чакра в съответствие с това.

В своите телевизионни серии за семейството Джон Брадшоу сравнява съотношението в ръста на родителя към детето с опита на нашето възрастно Аз, сблъскващо се с великан от седемнадесет фута, който стърчи над нас, гневи се и ни казва какво да правим. Колко сме малки пред лицето на такава сила! Ако това преимущество е било използвано срещу нас, ние може да продължим да се чувстваме така малки през остатъка от живота си, виждайки винаги другите като по-големи, по-силни или по-шик.

В Истина или смелост Стархок изрежда четири основни начина, по които можем да отговорим на наказанието: подчинение, бунт, оттегляне или манипулиране. Всяка от тези реакции може да причини дисфункция на третата чакра, ако е характерен признак на даден модел. Да имаш навика да се подчиняваш или оттегляш означава, че тя е недостатъчна; да се бунтуваш или да манипулираш автоматично означава, че е прекомерна. Всички тези отговори присъстват в пасивно-агресивното поведение, което първоначално се бунтува чрез неефективно съгласие и после манипулира чрез оттегляне. Например ако детето бива бито заради това, че се застъпва за себе си (което се схваща като „дръзко отговаряне"), тогава его-центърът на третата чакра ще открие сила по по-малко преки пътища като закъсняване, неуспехи в училище или отреагиране срещу по-малките братя, сестри или приятели. Тези опити за балансиране на третата чакра стават — вече в живота на възрастния - спъващи блокажи за истинската ефективност и отговорност.

Наказанието ни принуждава да отречем себе си, за да се защитим. Това създава огромен блокаж на равни и противоположни сили в третата чакра, като всяка една проектира себе си върху другите, отричайки техните нужди. „Животът в подчинение е живот на отричане", пише Стархок. Името на тази чакра, манипура, означава крепост от скъпоценни камъни. Подчинението е фалшива крепост на сила. Автентичността е скъпоценният камък.

Тъй като третата чакра се отнася до егото и самоопределянето, отричането на нашата автентичност е противоположно на изграждането на сила на егото. Вместо това егото ни се изгражда върху способността да се подчиняваме, да живеем според очакванията, да бъдем добри, да избягваме наказанието. Макар че можем да получим временни чувства на сила и енергия от тези опитности, ние все пак сме зависими от това, че черпим силата си от източник отвъд нас, който не може да бъде контролиран. Ако шефът ни е в добро настроение и хвали работата ни, получаваме прилив на енергия и изпитваме чувство на гордост в себе си. Ако шефът ни дойде бесен и критичен, да речем, заради ситуация вкъщи, несвързана с работата, тогава чувството ни на сила послушно спада до равнището на пода. Нашата вътрешна сила ще бъде в голяма степен неразвита, тъй като сме изпитвали само чувства на слабост, неефективност и неадекватност.

Тъй като личната сила и силата на егото са така сложно свързани, чувството за собствена сила, което развиваме, става чувството, което имаме за себе си. Ако динамиката на силата е била такава, че не сме могли да победим влиянието, наложено върху нас, заключението е, че ние самите сме неадекватни.