Цветовете на светлината

Хората, които са чувствителни към такива неща, са забелязали, че дадени цветове имат определено въздействие.

Това вероятно не ви изненадва. Вие сигурно знаете разликата между това, как се чувства човек в стая, боядисана в жълто, и в стая, цялата в синьо. Проучванията за цветовете и въздействието им върху хората в наше време се смятат за сериозно научно познание.

В бялата светлина се съдържат всички цветове. Когато смесите бои от всички цветове, объркани заедно, се получава тъмнозелено-кафяво. Когато включите всички цветове в ярката светлина обаче, се получава бяло. Например при цветния телевизор, когато екранът искри в бяло, всички основни цветове присъстват. Отсъствието на цветове дава черно.

Вероятно сте виждали как, след като светлината навлезе през призма, се получават цветовете на дъгата. Дъгата всъщност се състои от водните молекули във въздуха, които действат като милиарди малки призмички.

Когато искате да имате всички цветове, предпочитайте белия цвят. Когато търсите специфични резултати, избирайте специфични цветове. Сега ще ви запознаем накратко с цветовете от видимия спектър и с някои от възможните им въздействия.

Червено

Червено е цветът на силната физическа енергия. Когато ви е нужен силен изблик на енергия, представяйте си или гледайте нещо червено. „Кока кола" не поставят кофеин в напитката си, но боядисват кутиите в яркочервено не току-така. Те продават истинска енергия — сурова, материална енергия. „Нещо истинско! Нещо освежително! Това е кока-кола!"

Ако се прекали с енергията, може да се стигне до мания за величие. Както пише Едмон Ростан: „Аз паднах зашеметен, виждайки се целия в червено с цвета на розата и знаейки, че аз ще накарам слънцето да изгрее."

Когато червеното е твърде наситено, то често се асоциира с беда:

Трима веселяци, облечени в червено, тъй яздят на конете, че скоро ще си легнат. (Де ла Map)

Ако се прекали с физическите действия, червеният цвят се свързва с престъпление. Казва се „хванат съм от ръка в червена ръкавица". А Едуард Тейлър пише:

Зле съм, Боже, защити ме! От срам грехът ми е червен. Отнийде помощ и пощада — сам Господ е пазач за мен.

Червеният цвят често символизира и сексуалността: например кварталите с червени фенери и аленочервени надписи. Подобно е разбирането и на Джон Бойл О'Райли:

За страст ни нашепва червената роза, а бялата цяла излъчва любов, ястреб жесток е червената роза, а бялата роза е гълъбов зов.

Оранжево

Оранжев е следващият по ред цвят от спектъра. И той е цвят на енергията, но когато тя е по-спокойна, по-малко интензивна. Ако червеният цвят ви осигурява изблик на енергия, използвайте оранжевия за по-голяма издръжливост.

„Червената пръст" на Юга е в действителност оранжева. (Изразът „оранжевата пръст на Тара" обаче не звучи особено романтично.) Когато описва Ейбръхъм Линкълн, Едуин Маркъм използва оранжевия цвят, за да придаде сила на характера му: „В него имаше от цвета земята, червената земя, от вкуса и дъха на простичките неща."

Жълто

Жълтото е цветът на ума — радостна, пречистваща, умствена енергия. Това е цветът на лимона (щастлив плод), на веселите жълти копчета, на праха за съдомиячни машини „Джой" (Радост). Както казва Лили Томлин: „Една приятелка попитала четиригодишната си дъщеричка: „Знаеш ли какво е радост?", а детето отговорило: „Да, това, което прави съдовете ти чисти, без нито едно петънце, толкова чисти, че можеш да се огледаш в тях." Да, жълтата светлина носи чистота.

Най-често асоциираме слънцето с жълтия цвят. Слънцето е описвано като „възхитително" (Шекспир или Колридж, сами си изберете) и „огромно" (Уолъс Стивънс) — качества, които без съмнение приписваме и на ума (в добър за него ден).

Както отбелязва Даниел Уебстър: „Знанието е истинско велико слънце в небесната твърд. Животът и енергията се разпръскват чрез лъчите му."

Зелено

Зеленото е цветът на лечението и на ученето — искрящо, смарагдовозелено: „Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води" (Псал. 22:1—2). „Какво щастливо място са зелените гори, обитавани от благословените" (Вергилий).

Андрю Марвъл пише през 1651 г.: „Унищожи света несъвършен — да стане мисъл с цвят зелен." „Унищожаването" е нужно за болестите, спокойствието, което поражда зеленият цвят премахва безпокойството, а знанието отстранява невежеството. „Запази в сърцето си зелено дърво и може би пойната птичка сама ще долети" (Китайска поговорка).

Разбира се, лекуването и ученето са активни процеси. Когато мислите за зеления цвят, мислете как ще се излекувате чрез физическо действие и чрез активна визуализация. Мислете си как по-добросъвестно и енергично да научите всичко, което можете, за себе си и за своя Живот. „Април запалва зелен светофар и целият свят си мисли: Минавай" (Кристофър Морли).

Синьо

Джон Ръскин пише: „Синият цвят е завинаги определен от Бога да бъде източник на наслада." През 1853 г.

Джон Ръскин го е казал по-красиво, отколкото ние бихме могли да го кажем днес. Това е цветът на духа, на спокойствието, на мира. „Синьо, тъмно, дълбоко, красиво синьо" (Робърт Саути).

Както слънцето е жълто и се асоциира обикновено с жизнерадостни мисли, така небето е високо и синьо, а морето е дълбоко и синьо. Високо и дълбоко: две сполучливи определения за духа. „Просторната небесна твърд Високо горе сияе във прозрачносинъо" (Джоузеф Адисън). „Морето, морето! Откритото море! Синьо, безбрежно с необятност зове" (Бари Корнуол).

Апахите имат една песен, в която се казва:

О, Дух на големите сини планини,

домът ти е от сини облачета,

благодарим ти за добротата, която царува там.

И да дадем последната дума, посветена на синия цвят на Колридж (милият Колридж), който ни напомня, че „Светците ще откликнат на искрена молитва, нали под свода син сме всички до един!" (Бихте си помислили, че е написал тези думи по наша поръчка, нали?)

Пурпурно

Пурпурният цвят е кралски цвят — вътрешната царственост, която е вашата същност, и външната царственост на Божественото. Ние като че ли свързваме пурпура само с царе, царици и с основната багра по витражите.

Използвайте пурпур, когато искате да се обгърнете във величественото, прекрасното, благородното, великолепното цяло на всемира или да се отдадете на величественото, прекрасното, благородното, великолепното присъствие вътре във вас.

Забавно е също така, ако смесите цветовете. Ако например имате нюансите на синьото, можете да прибавите физическата енергия на червеното и така ще постигнете по-величествен пурпурен цвят. Или да присъедините към синьото мисловната енергия на жълто, от което ще получите зеления целебен цвят, към който червеното ще добави солидната сила на оранжевото.

Ако жълтото твърде силно доминира във вас — мислите прекалено, вместо да действате (страхливците, които жертват действията заради плашещи ги мисли, често са наричани „папуняци") — тогава вие бихте могли да добавите от червения цвят, свързан с физическата сила, и да получите солиден, надежден оранжев цвят, необходим ви, за да се справите с физическите си задачи. Можете към жълтия да добавите син и по този начин да се подготвите за активно лечение или учене.

Ако смесите твърде много цветове, не се безпокойте. За разлика от размесването при боите, когато прекалите със светлите тонове, най-лошото, което може да се получи, е да постигнете бял цвят.

Използвайте цветовете, които ви привличат. Представяйте си, че те ви обгръщат и изпълват с енергията си. Можете да гледате листове цветна хартия или да носите дрехи с цветове, които искате да ви въздействат. И както винаги, молете се те да ви придадат своята енергия за висшето благо на вас самите и на всички заинтересовани.