Далай Лама

Негово светейшество 14-ят Далай Лама, Тензин Гяцо е едновременно държавен глава и духовен водач на Тибет. Той е роден на 6 юли 1935г. във фермерско семейство в малко селце в североизточната част на Тибет. На двегодишна възраст детето с родно име Лхамо Дхондуп е било разпознато, като превъплъщение на 14-ят Далай Лама Тхибтен Гяцо. Смята се, че Далай Ламите са проявление на покровителите на Тибет (Bodhisattva). Бодхисатва са просветени същества, които са се отказали от собствената си нирвана и са избрали да се прераждат, за да служат на човечеството.

Образование в Тибет

Далай Лама започнал своето монашеско обучение на 6 годишна възраст. Учебната му програма се е състояла от 5 основни и 5 второстепенни предмета. Основните предмети били логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина и будистка философия, която се разделя на 5 категории: Prajnaparimita - съвършенството на мъдростта; Madhyamika – философията на средният път; Vinaya – канонът на монашеската дисциплина; Abidharma – метафизиката; Pramana – логика и епистемология.

Петте второстепенни дисциплини били поезия, музика, астрология, начин на изразяване и синоними. На 23 години той полага последният си изпит в храма Джокан в Лхаса, по време на новогодишната молитва (Monlam), през 1959г. Той взима изпита с отличие и е награден с Geshe Lharampa диплома, най-високата степен еквивалентна на докторска степен по будистка философия.

През 1950г. Далай Лама е призован да поеме пълната политическа власт, след нахлуването на Китай в Тибет през 1949г. През 1954г. той отива в Пекин за мирни преговори с Мао Цзедун и други китайски лидери, включително Дън Сяопин и Чжоу Енлай. След бруталното потушаване на тибетското народно въстание в Лхаса през 1959г., Далай Лама е принуден да избяга в изгнание. От тогава той живее в Дарамсала, Северна Индия, седалището на политическата тибетската администрация в изгнание. След китайската инвазия Далай Лама повдига въпроса за Тибет пред ООН. Организацията на обединените нации приема три резолюции относно Тибет през 1959г., 1961г. и 1965г.

Демократичен процес

През 1963г. Далай Лама представя проект за демократична конституция на Тибет, която е последвана от редица реформи за демократизация на административните действия. Новата демократична конституция е обнародвана и в резултат на тази реформа е обявена за „Харта на тибетците в изгнание”. Хатратата провъзгласява свободата на словото, вярата, събиранията и движенията. Тя също предоставя и подробни насоки за функционирането на тибетското правителство по отношение на тези, които живеят в изгнание.

През 1992г. Далай Лама начерта насоките на конституцията на бъдещия свободен Тибет. Той обявява, че когато Тибет се освободи, най-важната задача ще бъде създаването на временно правителство, чиято първа отговорност да бъде избора на конституционно събрание, за да се оформи и приеме демократичната конституция на Тибет. Той заяви още, че на този ден ще прехвърли всичките си исторически и политически отговорности на новоизбрания президент и ще живее като обикновен гражданин. Далай Лама искрено се надява, че Тибет, състоящ се от трите традиционни провинции Ю-Цанг, Амдо и Кхам ще бъде федерален и демократичен.

През май 1990г. Тибетският кабинет, който до тогава е бил назначаван от Далай Лама е разпуснат заедно с десетата асамблея на представителите на тибетският народ (тибетският парламент в изгнание). През същата година тибетците в изгнание в Индия и 33 други страни избират 46 членове на новата единадесета тибетска асамблея. През септември 2001г. е предприета още една важна стъпка за демократизацията на Тибет. Тогава тибетците пряко избират Калон Трипа за министър председател на кабинета. Той от своя страна определя своите министри, които е трябвало да бъдат одобрени от народното събрание на тибетците в изгнание. В дългата история на Тибет, това е бил първият път, когато хората избират директно политическият лидер на Тибет.

Инициативи за мир

През септември 1987г. Далай Лама предлага план от 5 точки за мирно разрешаване на влошаващата се ситуация в Тибет. Този план предвиждал Тибет да се превърне в светилище и да бъде зона на мира в сърцето на Азия, където всеки да може да съществува в хармония. За съжаление обаче до момента Китай не отговаря положително на различните предложения за мир, отправени от Далай Лама.

Плана за мир от 5 точки

През 21 септември 1987г. Далай Лама прави обръщение във Вашингтон, пред членовете на конгреса на САЩ. Там той предложил следния план за мир, състоящ се от 5 точки:

1. Трансформация на цялата територия на Тибет в зона на мир.
2. Прекратяване на политиката на разселение, водена от китайците, която заплашва самото съществуване на тибетците, като народ.
3. Зачитане на основните човешки права на тибетският народ и техните демократични свободи.
4. Възстановяване и защита на природната среда в Тибет и прекратяване на производството на ядрени оръжия и изхвърлянето на ядрени отпадъци на тибетска територия.
5. Започване на сериозни преговори за бъдещия статут на Тибет и на отношенията между тибетския и китайския народ.

Предложението от Страсбург

На 15 юни 1988г. Далай Лама прави обръщение към членовете на европейския парламент в Страсбург. Там той направил ново предложение за мир, като развил петата точка от плана си. Той предложил преговори между китайци и тибетци, които да доведат до самоуправление на трите провинции на Тибет. Той предложил външната политика на Тибет и отбраната да останат в правомощията на Китай.

Всеобщото признаване

През 1989г. Далай Лама печели Нобеловата награда за мир, заради неговата не-насилствена борба за освобождението на Тибет. Дори при проявите на изключителна агресия от страна на Китай, Далай Лама препоръчвал политика на ненасилие. Той също е известен и като първият нобелов лауреат, който изразява своята загриженост за глобалните екологични проблеми.

Далай Лама е посетил над 62 страни на 6 континента. Срещал се е с президенти, премиери и короновани владетели на големите държави. Той е водил разговори и с ръководители на различните религии и много известни учени.

От 1959г. Далай Лама е получил над 84 награди – почетни, докторски и др. Далай Лама е известен в цял свят със своите послания за мир, ненасилие, религиозно разбирателство, универсална отговорност и състрадание. Той е автор на над 72 книги и въпреки това описва себе си, като обикновен будистки монах.