Да спасиш един живот не е достатъчно, трябва и да обичаш

В една студена и тъмна вечер вървял човек покрай брега на морето. Чул случайно слабо скимтене, на скалите стояло малко кученце, което се било загубило. С огромен риск за живота си, човекът се спуснал и спасил животинчето. Върнал се у дома и го предал на съпругата си, за да го стопли и нахрани. Кучето заживяло с тях. От малкото животинче, то се било превърнало в огромно куче, вярно и предано, което пазело дома, играело с децата и не се откъсвало и на метър от тях, за да ги пази от всичко. Но най-странното било, че то постоянно се въртяло около съпругата на човека, постоянно я гледало и следяло всеки неин жест, готово да изпълни всяка команда.

Приятелите на нашия герой често го подигравали, че той е спасил кучето, а то обичало повече съпругата му. Това много го дразнело, но го мъчело съмнението, че има нещо ненормално в животното, нима е възможно да е така неблагодарно, ами ако изведнъж се обърне срещу всички в семейството?

Разказал историята на познат дресьор на кучета, за да го помоли за съвет. Той го попитал:

- Кой се грижеше за кучето, когато то беше слабо и малко?

- Как кой, жена ми, аз по цял ден съм на работа.

Дресьорът му казал:

- Ти си извършил достойна постъпки, като си му спасил живота. Но твоята съпруга му е давала живот и топлина всеки ден, което кучето е запомнило. Твоят подвиг е прекрасна постъпка, жертвал си живота си, за да спасиш едно нещастно същество. Но това е нищо, в сравнение с майчината любов, топлината, усмивката. Те дават истинското желание и смисъл да живееш.

Мъжът не могъл да отговори нищо на думите на дресьора.