Назад до Крион: Как стават нещата

Крион: Как стават нещата

  1. Крион: Как стават нещата
  2. Ежедневието
  3. Изобилието
  4. Силата на човешкото същество
  5. Извънземните
  6. Информацията от канал
  7. Четирите елемента на чистата любов
  8. Притчата за Томас Лечителя
  9. До лечителите

Притчата за Томас Лечителя

Още от малък Томас знаел, че притежава дарба. От дете умеел да погледне хората и да долови, ако нещо не е наред. "О, ти имаш главоболие", казвал, когато бил десетгодишен. "Дай да докосна главата ти, за да облекча болката." Виждал болестите и неразположенията, изписани върху лицата на хората. Но едва когато пораснал, осъзнал, че не всички хора притежават тази дарба.

Виждате ли, Томас има дарба, подобно на дарбата, притежавана от мнозина от вас, които четете или слушате тези думи. Може би по различен начин - но все пак дарба. Важното в този случай е, че дарбата била известна от раждането - нещо, което се усеща интуитивно, понякога се потиска, но си остава дарба.

И така, когато пораснал, Томас имал избор. Познавал своята дарба, но бил дилетант в лечението и знаел, че това била страстта на живота му. Но също така знаел, че трябва да си изкарва прехраната. Томас искал да направи значима промяна на планетата, затова изучавал химия и биология. Казал си: "Ще стана учен изследовател. Може би ще открия нещо велико. Бог ще ми помогне и аз ще променя живота на хиляди хора."

И така, Томас бил на ръба на важно решение: (1) да постъпи в изследователски институт и да направи кариера или (2) да изостави всичко и да стане самотен лечител с цялата произтичаща от това несигурност - да лекува отделни хора на свободна практика. На клетъчно ниво той знаел къде били неговата страст и договор.

Искал да лекува хората - да помогне на колкото може повече хора с дарбата си. Как трябвало да постъпи?

И така, Томас си легнал една вечер и малко след като заспал, срещнал насън двама от своите водачи. Те го отвели на някакво значимо място.

Водачите се усмихнали и му казали: "Томас, тази нощ ще ти покажем едно място, което са виждали всички пророци. Ние го наричаме "Многото бъдещета на планетата". Но в този случай ще ти го покажем в твоя собствен живот. Не бъдещето на планетата, а твоето бъдеще. Ще ти покажем двата възможни изхода."

Томас се развълнувал, а водачите го отвели на място, каквото никога не бил виждал. Представлявало сграда от концентрични кръгове, като тези, които се образуват, когато хвърлиш камък в езеро. Всеки кръг бил много дълга, кръгла, тясна стая; и всяка стая представлявала различно бъдеще за Томас, в зависимост от действията му през живота.

Томас се заинтересувал много от сградата, но казал на водачите: "Преди да ми покажете нещо друго, какво има в централната стая?"

А неговите водачи отговорили: "Това е място, където ние не можем да влезем. Там влизат само свещенослужителите. Ще ти покажем някои от кръговете - някои от стаите на твоя живот."

Завели го до една от стаите и казали: "Ето един възможен развой на живота ти, Томас. Погледни го." Томас влязъл в стаята и видял трескава дейност и много хора, но нищо не чувал. Духът не му давал цялата картина, а толкова, колкото да усети какво ставало. Никой от присъстващите в стаята не го виждал, но той бил в течение на всичко случващо се.

Явно се случвало нещо важно. Тази стая била голяма и кръгла, добре осветена и пълна с хора. Сред тях имало много деца и Томас видял, че те са много развълнувани. Наложило се да обикаля, докато открие себе си в стаята, и видял, че това било тържество в негова чест!

В тази стая имало даже сенатори, световни лидери, майки и бащи. Имало празненство и банкет и всички присъстващи били здрави.

Томас си помислил: "Сигурно ми показват резултата от живота ми като учен изследовател. Точно на това се надявах - да помогна на възможно най-голям брой хора. Трудът ми не е останал напразен!"

И така, Томас се зарадвал на получените аплодисменти. Тържеството било заради неговите постижения. Семействата и децата правели случая още по-специален. А водачите казали: "Томас, време е да погледнеш още една стая. Друг развой на живота ти."

Томас се озовал навън и си помислил: "О, не искам следващият да бъде лош." Защото все още изпитвал радостта от тържеството в предишната стая. Водачите му казали: "Томас, трябва да разбереш, че пътуването е голяма почест. Защото ти си този, който отиде на Земята. Ти си този, който ще промени вибрацията, независимо какво ще направиш. Фактът, че си тук, е специален и богопомазан. Ти имаш свободен избор, което е върховно духовно постижение. Няма присъда за случващото се в тези стаи, само интерес към теб - и желание да ти се помогне в решението ти."

Водачите отвели Томас в другата стая и там било тъмно. Той си помислил: "Сигурно е станала грешка. Тук няма никой."

Водачите не казали нищо. Затова Томас тръгнал да обикаля сумрачната стая и вървял дълго, преди да види светлина в далечината. Там имало маса с празненство в тесен кръг от тринайсет човека. Един от тях бил той! Това било тържество за постигнатото от него.

Томас си помислил: "Тази сцена сигурно представлява какво би се случило, ако бях станал самостоятелен лечител." Той огледал присъстващите, които вдигали тост в негова чест. "Май не съм се представил добре. За цял живот съм излекувал само дванайсет човека."

Тогава Томас видял нещо, което го накарало да отвори очите. На китката на седящия на масата Томас имало златен часовник от изследователската компания, в която се канел да постъпи в реалния живот. Сцената пред него представлявала пенсионирането му като учен изследовател!

Томас бързо излязъл от стаята и казал на водачите: "Моля ви, не съм свършил с това видение; не позволявайте да прекъсне. Искам да вляза в централната стая."

А водачите отвърнали: "Не можем да те придружим там, но това е само видение, Томас, така че ти можеш да влезеш, ако решиш."

Томас пожелал да влезе и се озовал в центъра на концентричните стаи и там, скъпи мои, имало златно присъствие. В тази стая, скъпи мои, имало златен трон с прекрасния образ на самия Томас, седнал в него! И той моментално се събудил. Помислил си: "Толкова съм благодарен за това духовно напътствие!"

Виждате ли, скъпи мои, Томас веднага разбрал какво се било случило. Важен е потенциалът на онзи, който седи в златната стая, и когато Томас заел мястото си във видението в златната стая, той проумял всичко - че на разни хора им било предопределено да се появят на пътя му и да се върнат към нормалния, продуктивен живот -да има още "неродени деца", чиито имена висяха на вратите в къщата в притчата за Уо.

Ако си помислите, че имената на "неродените деца" в другата притча принадлежат потенциално на Уо, не е така. Неродените деца щяха да се родят на излекуваните хора! Те представляваха невероятния потенциал за промяна - децата на хората, които Томас беше излекувал или повлиял с думите си - всичко това благодарение на един живот: неговия.

Тогава Томас осъзнал, че лечението на човек по човек е верният път за него. Дотогава не си давал сметка, че излекуваният и балансираният щял да стане родител на двама - четирима - дори на осмина.

С тази притча целим да ви покажем, че нямате представа с кой ще се срещнете или въздействието, което ще му окажете, когато седите в златната стая. Само ние виждаме ситуацията в перспектива, но ви призоваваме да вярвате, че тя съществува! Ние познаваме вашия потенциал!

Потенциалът за силата да промените тази планета е изключителен, докато седите на трона! Вие нямате идея, неведоми са пътищата Господни, но аз ви уверявам, че различните потенциали за вас са вече осъществени в "сегашното". Решенията са налице и ако влезете в златната стая и придобиете самоуважение - да продължите напред в тази нова енергия, да приемете вашата сила и да направите невъзможни неща - ще бъдем неотлъчно до вас, осъществявайки вече породените от вашето намерение решения.

Някои хора ще идват и ще се срещат с вас по план и вие ще виждате синхронността на появяването им. Благодарение на вашата работа те ще се озоват в техните златни стаи и ще повлияят на други, които също ще седнат в техните златни стаи! Какъв прекрасен начин да излекувате планетата!

Рейтинг:

Отзиви

Негодник
Къде се чувстваме най умиротворени ? Под слънчевите лъчи, на някоя скала на океана ? Разбирам , че за всеки е различно . Какво правим ако нямаме пари да отидем там ? Аааа да , можем да отидем там в съзнанието си , чрез видение !!! Да , но в съзнанието не е толкова истинско , отколкото в действителност ! Разбирам , че действителността е относително понятие и всъщност материалният свят е илюзия , но защо тогава чувството в материялният свят е тооолкова силно а в духовния тоооолкова слабо и защо всеки се стреми към материално проявление на мечтите си ? Как да постигнем умиротворение чрез пребиваване в златната стая , като чувството там е слабо , понеже не е проявена тази стая в материята и , ако успеем все пак да постигнем истинско умиротворение във въпросната въображаема стая , то за какво по дяволите ще ни е необходимо проявление на мечтите в материята ? Крайният резултат ще е същият , ЧУВСТВОТО то е важно !!!
удивен
Чудя се кой ли си губи времето да пише всичко това и да мисли, че някой му вярва?!
Анонимен
Абсолютно съм съгласна!
Коментирай
loading...